Архивите пазят паметта на театъра – но как се съхранява изкуството на сценографа, което живее в спектакъла, в пространството, в материята и в срещата със зрителя? На 7 юни в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ се проведе конференцията „Архивите и театърът“, организирана съвместно с Асоциацията на сценографите в България. Тя бе посветена на проблемите около съхраняването, документирането и бъдещото изследване на сценографията като неразделна част от театралния спектакъл. Конференцията отбеляза и 80-годишнината от откриването на специалност „Сценография“ в Националната художествена академия. Сценографът Мира Каланова, председател на Асоциацията на сценографите в България, разказва в интервю на Лъчезар Йорданов за основните предизвикателства пред създаването, съхраняването и архивирането на театралната сценография днес.

Проф. Каланова, конференцията „Архивите и театъра“ постави във фокуса на вниманието предизвикателствата пред архивирането на материалната част на театралната продукция, свързана със сценографските проекти, макети, декори, реквизит и костюми. В какво състояние се намира то в момента?

Днес в театралната сфера в България за сценографските скици, проекти, макети, всичко това, което се създава с реализирането на представленията – костюми, декор, реквизит – не се полага грижа нито на ниво театър, нито на ниво министерство. В Министерство на културата няма никакъв регламент, няма наредби, по които да бъде определено архивирането на материалната страна на театралните постановки. Архивът е свързван със създаването на памет, като не е ясно какво определяме като исторически значимо.  И човек, който иска да намери визуален материал, който не е единствено няколко снимки от представлението, а е свързан с проектирането на костюми и декори, няма да може да намери нищо, защото никой не събира подобна информация.

Ето защо смятам, че е важно да засегнем тази тема на толкова голям форум, какъвто е Международният театрален фестивал „Варненско лято“. Защото фестивалите и подобни събития, които събират на едно място артисти и хора, които анализират процесите в театъра, неговото осмисляне и създаването на памет за него, каквито са театроведите, са най-правилното място за подобен дебат. И съм много щастлива, че с колегите ми имахме възможността да поставим темата за театралните архиви в България, защото тя е обща и е свързана с много голям проблем, отнасящ се до културната памет.

Идеята ни с организаторите на фестивала не беше просто да отворим пространство за дебат, а този разговор да прерасне в резултат. И това е тема с продължение. Предстои да насочим този въпрос към Министерството на културата и да инициираме създаването на наредби, които са свързани с минимални изисквания. Важно е да повдигнем въпроса за паметта, защото без архив няма история. Много е опасно, когато човек не познава историята си, не познава тези, които са били преди него, и си мисли, че открива нови неща сам. 

В едно от своите изказвания по време на конференцията вие споделихте, че не всяка нарисувана идея може да бъде реализирана поради липса на добра материална база или липса на финансиране. Какво е състоянието на сценографските ателиета в страната?

Преди да се материализира една идея на сцената, тя се заражда в разговор между режисьора и сценографа. Търси се тематичния център на спектакъла, защото добрата драматургия има много пластове. Този интелектуален диалог е много важен, защото той стои в центъра при създаването на едно добро представление. Така или иначе, думите не винаги са достатъчно. Когато става въпрос за сценография, не можеш да разкажеш една идея. Затова си помагаме с рисунки, за да можем да разгледаме пропорциите и формите на сцената. Впоследствие тези проекти се превръщат в много точни чертежи и макети, за да бъдат реализирани материално и тук идва проблемът. 

Състоянието на театралните ателиета е много болезнена тема за мен, защото ателиетата са една голяма част от сградния фонд на театрите. Те са собственост на Министерството на културата. Тези ателиета трябва да са оборудвани с много добра техника, за да могат железари, дърводелци, тапицери, художници, шивачи – всички онези, които се занимават с изпълнителската част – да имат много добри условия на труд, за да могат да вършат качествено работата си, а също и да може да бъдат привличани млади хора. Трябва да имат добри и модерни машини, защото технологиите се развиват изключително бързо. Ние ползваме много материали от индустрията. Нуждаем се от хора, които работят, разбират от технология, хора с инженерно образование. 

Най-хубавата част от работата на сценографа е диалогът с режисьора и създаването на рисунки. Когато тези идеи влязат в ателиетата, ние се сблъскваме с редица проблеми – лоши и труднодостъпни материали, липса на качествени машини. Ние имаме много добри майстори, много добри специалисти. Повечето от тях са завършили академии и имат много високо образование, но когато нямат правилна техника и добро оборудване, ние не можем да направим нещата по най-добрия начин.

Когато закъснее финансиране – също. Никой не отменя премиера заради незавършена сценография. А тя изисква своето технологично време, за да бъде направена. Ако финансирането дойде късно, започват да се правят много големи компромиси. И това е много болезнена и трудна част от нашата работа. Много често на сцената не успяваме да изпълним правилно всичко, което сме нарисували и което сме обещали на екипа. Ние сме принудени да нарушаваме своите обещания към режисьора и към директора на театъра. 

Всичко това е и причината да основете Асоциация на сценографите в България (АСБ). Какви са основните цели и приоритети на организацията?

Основната цел пред Асоциацията е да създаде много силна общност, която да обхване всички казуси и да умее да води дебат с правилните институции, за да може проблемите не просто да бъдат артикулирани, но и решавани. А те са изключително много – като започнем със състоянието на ателиетата, липсата на квалифицирани изпълнители и квалифицирани техници, и достигнем до архивирането. Мисли се, че дебатът, който се води днес за сценичните изкуства, се ограничава само до финансовата страна, а не бива да е така. Има големи проблеми със сценичните съоръжения, с техниките в театрите, няма наредби за безопасност, няма наредби за експлоатация. От 1990-те години няма нито една наредба, която да регламентира какви са задълженията на директорите в тази посока и как да поддържат сценичните съоръжения. 

Нашата членска маса наброява почти 50 човека, а 80% от тези хора са много млади. И те виждат, че без общи усилия ние не можем да се справим. Образованието по сценография в България е на изключително високо ниво и ние възпитаваме естетически критерии, които водят до много високи изисквания по отношение качеството на работа и професионализма. Театърът не е само представлението. Има много, много други неща, които трябва да се направят, а те днес са изоставени. Това е нашата цел – да се грижим за членовете на общността, защото всички вярваме, че ние трябва да отстояваме своите принципи, високи критерии за качество и да мислим критично. 

В Асоциацията имаме работна група, която се занимава със закона за авторското право, защото той е доста лаконичен. В повечето случаи ръководителите на институциите не познават добре закона. Те ползват външни юристи или фирми, които ги съветват, но те също не познават добре правилата. Ние сме се заели с това да формираме ясни и категорични правила за сключване на договори. Театър е сложно изкуство, защото се състои в колективно творчество и трябва да има много ясни регламенти. Има европейски правила, които трябва да бъдат спазвани. Като за авторските права не става въпрос за възнаграждение. Не, тук става въпрос за ясно регламентиране и ясни взаимоотношения. Проблемът с авторството е много голям и освен законов, той е и етичен. 

Асоциацията планира есенна конференция, на която ще целим да предизвикаме разговор с директорите на театри и да поговорим за всички проблеми, които споменах. Вярвам, че днешната конференция ще доведе до работна група, която да изисква от Министерството на културата да създаде една наредба или поредица от наредби, в които да сложим ред, отнасящ се до грижата към всичко това, което е театър. Има достатъчно много експерти, хора, които имат много сериозно образование и познания. Така че задачата ни е лесна, просто трябва да бъдем обединени. Трябва да се погрижим изкуството ни да остане, да има памет за него. И затова ние трябва да се грижим един за друг.