Галин Стоев е сред най-разпознаваемите български режисьори с  успешна международна кариера и широко признание. Творческият му път е тясно свързан с френскоезичната театрална сцена, като той е единственият български режисьор, поставял в Комеди Франсез в Париж. В периода 2018 – 2025 г. е артистичен директор на Градския театър в Тулуза. На фестивала Галин Стоев гостува с френската си трупа „SPUNK“, с която представа новата си постановка по пиесата „Илюзии“ на световноизвестния драматург Иван Вирипаев. Той разказва за него в интервю на Жаклин Добрева. 

Неведнъж сте поставяли текстове на Иван Вирипаев както в България, така и на различни европейски сцени. Какво продължава да ви връща към неговата драматургия?

Иван Вирипаев продължава да създава вълнуващи текстове, които непрекъснато оспорват, подлагат на проверка и на преосмисляне установените театрални конвенции. В начина му на писане има нещо провокативно, но и дълбоко интимно и близко до всеки от нас. Пиесите му звучат експериментално, но всъщност са някак заземени в една класическа театрална традиция и това е част от силата им. 

„Илюзии“ говори за любовта, но и за представите, които неминуемо си създаваме за другия човек, който се оказва винаги ненапълно достижим. Дали илюзията не е неизменна част от любовта? 

Аз не съм специалист по темата, но следвайки логиката на текста, мога да кажа, че той е своеобразно упражнение по изграждането на илюзорни преживявания, както у героите в пиесата, така и у зрителите по време на представлението. Спектакълът се случва тогава, когато всички участващи в него – герои, изпълнители и зрители – поемат своята роля на създатели на илюзорна действителност, която обаче се оказва единственото ни средство за автентично преживяване.  

В „Илюзии“ героите се изправят пред края на живота си с усещането, че част от най-устойчивите им представи за любовта, близостта и собствения им житейски път започват да се разколебават. Как потърсихте сценичен език за тази равносметка?

Интересното в пиесата е, че тя представя две възрастни двойки, които обаче са разказани, изиграни и анализирани от съвсем млади актьори. Това автоматично анулира каквото и да било битово измерение и ни отпраща към състоянието на свободна игра и интерпретация. А в нея вече трябва да открием хумор, който да направи разказваните случки универсални. Така зрителят започва да преживява сюжетите като свои лични истории. 

Спектакълът е създаден с артисти от компания „SPUNK“, която работи с млади, тепърва утвърждаващи се актьори. Какво ви даде тази среща с тях именно в текст, който говори за памет, любов и житейска равносметка?

Младите актьори носят онази необуздана енергия, която е много заразителна и приятна за споделяне, когато е канализирана в правилната посока. Когато младите изпълнители разказват спомените на вече остарелите герои, те не ги съпреживяват, те ги измислят наново и това изцяло преобръща перспективата на повествованието, но също и перспективата в погледа на гледащия.    

Какво бихте искали да остане у зрителя след срещата с „Илюзии“ – повече съмнение към собствените му представи за любовта, повече нежност към човешката уязвимост или може би усещане, че истината никога не е една-единствена?

В пиесите на Иван често зрителят е активен участник, защото случващото се на сцената изисква от него не просто да наблюдава, но и непрекъснато да прави избори, да се съгласява, да се противопоставя, да е съучастник или съдник на сценичното действие и на изборите на героите. Това, което авторът изгражда, е възможност за лична опитност на всеки един от зрителите в зависимост от неговата лична стратегия на гледане. Тази пиеса също носи потенциала на едно пътуване вътре в себе си, което всеки зрител е свободен да осъществи, докато гледа представлението. 

Какво означава за вас това гостуване в България с новата ви компания, създадена в Тулуза, и срещата ви с българската публика? 

За мен е важно да бъда част и от българския културен контекст и най-вече да изграждам мостове между различни културни нагласи и модели за мислене и правене на театър. Мисля, че подобни срещи разширяват полето на възприятие както на местната публика, така и на участниците в представлението. Срещата с различното и непознатото винаги трябва да бъде храна за нашето любопитство и противоотрова срещу капсулирането и комплексите, пораждащи ксенофобия, страх и омраза. Културата и в частност театърът са онази сили, които ни помагат да оставаме хора включително и в нечовешки времена. 

Гледайте „Илюзии“ на 9 юни, 18:00 ч., Драматичен театър – Сцена „Филиал“.