Жаклин Добрева разговаря с режисьора Стоян Радев за преработената версия на знаменитата трагедия „Ромео и Жулиета“, насочена към младежка публика. 

В „И ние играем Ромео и Жулиета“ враждата между Капулети и Монтеки е пренесена в съперничеството между два сценични рода – на драматичните и на куклените артисти. Как се роди тази идея и какво ви даде тя като ключ към Шекспировата история?

Идеята е на актьора Камен Асенов от Столичен куклен театър. Аз имах покана да поставя спектакъл на тази сцена и приех точно защото можех да погледна на Шекспировата пиеса по този начин. Развих текста, който Камен ми даде, и така се стигна до окончателния драматургичен вариант, който отключи възможността да изиграем само сцените, в които се съдържа квинтесенцията на историята, и така да фокусираме вниманието върху тях.  По време на репетициите с идеи се включиха и чудесните актьори Венцислава Асенова, Диляна Спасова, Цветелин Павлов, Румен Угрински, Любомир Генчев и Мариан Рангелов.  

Спектакълът не следва буквално Шекспировата трагедия, а я превежда през лекота, хумор, въображение и игра. Как се намира балансът между уважението към автора и свободата да представите тази емблематична пиеса по нов начин за млада публика?

Лекота, хумор, въображение, игра – с тези думи можем да опишем Шекспировия театър, дори когато говорим за трагедиите. Самият автор е разработвал избраните от него сюжети в такава перспектива, а оригиналното им изпълнение в тогавашния условен театрален канон – далеч от реалистичната сценична обстановка – естествено е предполагало творческо поведение, близко до това, което ние предлагаме на публиката. В този ред на мисли – представлението ни е завръщане към автентичния Шекспир. 

Това е ваш дебют в кукления театър. Какво открихте в срещата си с този сценичен език – в работата с предмета, куклата, актьора и различните равнища на театрална условност?

Куклените актьори имат душа като драматичните, но не я пазят само за себе си, а одушевяват и предметите, с които играят. И не говорим за професионално умение, а за чудесна способност да съживяваш света наоколо. Това за мен е най-ценното и аз с голямо вълнение пристъпвам в пространството, където животът започва да извира от всеки сценичен детайл и разликата между дух и материя изчезва – в полза на духа. Това е изключително освобождаващо преживяване.

Какво послание искате да достигне до младите зрители чрез „И ние играем Ромео и Жулиета“ – отвъд познатата история на Шекспир и отвъд удоволствието от самата театрална игра? 

Посланието не е ново, а произтича директно от оригиналното. Във финалните реплики на представлението, изречени от актьора, който играе ролята на театралния директор, то звучи така:

С децата аз така мечтая да общувам и на мечтата си не измених. 

Отдавна исках да ги запознаем с история за възрастни, защото знаем,

че малките по своя път вървят: обичат, мразят, сърдят се, прощават,

боят се, смели са, кикотят се, реват и много бързо те растат – налага се

да им помогнем себе си да разберат, а Шекспир в тази работа на нас помага.

Видя се първо, че ний всички сме актьори. От драматичен театър или куклен, Монтеки или Капулети – безсмислено е да спори кой по-добър е във играта. Това е важно за децата – да знаят, че излишните раздори убиват любовта, а тя самата по-ценна е от всичко на света. 

И второ, на тези млади влюбени съдбата е такава, за да научим, че със любовта си всеки трябва да внимава. Защото да обичаш е умение, което придобива се с търпение. Ако родителите и децата тази истина не искат да разбират, то Жулиета и Ромео от това умират.

Гледайте „И ние играем Ромео и Жулиета“ на 3 юни от 18:00 ч., Драматичен театър – Сцена филиал, част от основната програма на фестивала. Спектакълът е подходящ за деца над 8-годишна възраст.