Режисьорката Диана Добрева за спектакъла „Влюбеният дирижабъл. Съдбата на поета“, отличен с наградата „Аскеер“ за най-добро представление, част от основната програма на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ 2026.

Поезията  използва думите, за да постави човека на ръба на битието с безпокойство към видимото и осветляване на невидимото. Поезията винаги съществува на някаква граница, която се опитва да отмести, да разшири. Тя е и пътуване, което ни отвежда както в нови пространства, така и назад в миналото, за да ни накара да се върнем в точката на сътворението, на раждането и после да ни изпрати в бъдещето, в края, там където смъртта поглъща смисъла на съществуването. 

Поезията е една непрекъсната люлка между светлото и тъмното, държи буден въпроса за смисъла и едновременно с това си позволява да ходи там, където смисълът се губи. 

Поетът е търсещият човек, строящ непрекъснато чрез думите стълба между земята и небето; но е възможно и той да замлъкне, да седне на някое от стъпалата и да ни накара да чуем вика на тишината. Самотен воин, който ни държи будни и в същото време лекува безпределната ни тъга по нещо винаги отсъстващо, несъществуващо или завинаги изгубено. Поетът е възможен да ни утеши дори само и единствено чрез статиката на съзерцанието, като ни успокои, че този свят не ни принадлежи. 

Заглавието на спектакъла „Влюбеният дирижабъл. Съдбата на поета“ съдържа в себе си тази метафора за природата на поета, за битуването му в това междинно пространство между горе и долу, в безграничното, в неимоверната тяга – от една страна, на стремлението да се отделиш, да опиташ да уловиш това, което времето отнася, да го посееш чрез думите върху белия лист на вечността и, от друга страна, на драматизма на земното притегляне и трескавото търсене на основанието да живееш отвъд разума, в простора на невъзможното.

Българският поет има особено тежка съдба. Не винаги, но често неговата поезия се осветлява, когато вече го няма. Живее в бедност, в неразбиране. Сблъсква се с общото схващане за излишността на неговия талант.

В същото време българската поезия е абсолютно съизмерима с най-великите световни образци на това изкуство. Тя ни поставя на световната карта на културната и духовна цивилизация.

Наш дълг беше да използваме силата и всички средства на театъра, за да създадем спектакъл за нашите съвременни поети, като се фокусирахме върху Иван Методиев, Добромир Тонев, Миряна Башева и Гриша Трифонов. И нека уточним, че става дума за театрален спектакъл, а не за рецитал. В спектакъла има драматургични сцени, написани от Александър Секулов, които поставят поета в центъра на конфликта между неговия свят и действителността. Сцените с перманентния разстрел на поетите, бакалският спор дали едно стихотворение струва един хляб, зловещият сарказъм в монолога на разпитващия следовател изговарят на висок глас цялото неразбиране, което съпътства живота на поетите и същевременно кристално ясно показват как дори след смъртта поезията им остава, за да ни вдъхновява, смущава, лекува, разтърсва, омилостивява, потриса, умиротворява, да ни принася онзи Божи дар на таланта, който ни окуражава, че не сме сами.

Поезията в същността си е изповедален акт и тя се преживява от четящия именно като такъв. Преживява се като катарзисен, самостоен, интимен, очистващ акт и затова не е проста задача да се създаде на сцената свят, в който да се произнася поезия и тя да съществува истинно. Дори бих казала, че това е най–трудно за актьорите и не случайно не всички могат да се справят с това. Балансът между мелодиката на стиха, ритъма на самия поет, смисъла и истинното вътрешно преживяване, присвояването на стиха като част от теб е сложна задача за актьора и за режисьора. Особено във „Влюбеният дирижабъл“, където се редуват стихове и драматургични сцени, както и лични интервюта и спомени на поетите. Сложен, но в крайна сметка магичен баланс, който отвори пред нас изумителен свят. Разбира се, визуалната среда и музиката, вървейки  много фино след стиха и думите, допринесоха за това отлепяне от ежедневното, реалното и потапянето в тази бездна на поезията.

Гледайте „Влюбеният дирижабъл. Съдбата на поета“ на Драматичен театър – Пловдив на 2 юни от 20:00 ч., Драматичен театър – Основна сцена.