Жаклин Добрева разговаря с Мики Рендерс от Швеция, директор на европейската мрежа Trans Europe Halles, която подкрепя инициативата за откриване на регионален център за съвременни изкуства във Варна в бившия пристанищен склад „Магазия №7“. На 10 юни представители на мрежата, на варненската артистична общност и на РЦСИ „Топлоцентрала“ в София бяха на среща с кмета на Варна Благомир Коцев заедно с представители на общинската администрация и на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, собственик на пространството, за обсъждане на възможностите за реализирането на проекта. Зад необходимостта от него застава и Международният театрален фестивал „Варненско лято“.

Г-жо Рендерс, бихте ли разказали накратко за Вашата роля в европейската мрежа Trans Europe Halles, която обединява културни центрове в Европа, създадени от граждански инициативи в преустроени изоставени сгради?

Аз съм управляващ директор на мрежата от 5 години. Работим по много европейски проекти, подкрепени по програмите „Творческа Европа“, „Еразъм +“ и „Хоризонт Европа“. Организираме по две срещи годишно за нашите членове, правим застъпничество, изграждаме капацитет, свързваме хората. Най-важното е, че срещите ни са лични – това е най-добрият начин да се учим един от друг и да осъзнаем, че не сме сами.

Само преди дни завърши 99-ата среща на мрежата в София под домакинството на „Топлоцентрала“. Как премина събитието според Вас и какви теми и въпроси засегнахте като най-важни, особено в контекста на темата “BeHOME – Residencies on focus”?

Събитието премина изключително добре. Участваха около 210 души от цяла Европа и срещата беше много професионално организирано. Основните теми бяха свързани с артистичните резиденции – как се създават, как се финансират, как се активират малките населени места. Един от най-вдъхновяващите панели беше посветен на шест български културни проекта, в които е заложено преобразуването на изоставени сгради в пространства за изкуство и култура. Примерът от Варна с пространството на бивш пристанищен склад „Магазия №7“  беше особено впечатляващ и показва, че културната сцена в България е много по-активна и жизнена, отколкото често се предполага.

Действително във Варна се обсъжда създаването на нов регионален център за съвременни изкуства по примера на „Топлоцентрала“ в София и Вие сега сте тук за обсъждане на този проект и за среща с кмета на града и различни заинтересовани страни. Как според Вас мрежата Trans Europe Halles може да подкрепи тази инициатива?

На първо място, ние сме мрежа именно за такива инициативи – трансформиране на изоставени сгради в живи арт пространства. Членовете на мрежата могат да споделят опит, добри практики, модели на управление и финансиране.

На второ място, вече оказваме подкрепа чрез участие в разговори с местната власт – кмета, зам.-кмета и представители на пристанището, собственици на „Магазия №7“. Внасяме външна перспектива, която показва, че Варна не е сама – подобни процеси текат в множество европейски градове и населени места.

На трето място, можем да съдействаме и на ниво европейски политики – да се привлече внимание към теми като устойчиво градско развитие, културно зониране и адаптиране на изоставени сгради чрез култура.

Какво обсъдихте по време на срещата с местната власт?

Срещата беше дълга и съдържателна. Присъстваха представители от Берлин, Атина, Швеция, Словакия – това донесе богата палитра от гледни точки. Говорихме открито и за рисковете – какво се случва при смяна на политическо или институционално ръководство, какви са уроците от неуспехите. Беше наистина ползотворна среща. Надяваме се скоро да бъде подписан меморандум за намерения, което би било огромна крачка напред.

Какви са ключовите етапи и стратегии при процеса на застъпничество за такива мащабни културни инициативи, които са зависими от привличане на публична подкрепа и ангажиране на общината?

Със сигурност на първо място прозрачност. Трябва да се комуникира с всички заинтересовани страни – не само с политиците, които подкрепят проекта, а с цялата общност. Важно е местната общност да е информирана и ангажирана в разговорите, включително тези с властите.

Какво е бъдещето на проекта „Магазия №7“ според Вас?

Надявам се този проект да се реализира. Това е визионерска инициатива, която има потенциала да трансформира Варна за 10–15 години. Той може да доведе до промяна в демографията, да привлече нови хора, да спре изтичането на млади таланти, да създаде нови културни пространства и събития. Вече има 77 фестивала във Варна – този проект може да стане домакин на някои от тях или да доведе до нови. Това е бъдеще, в което културата, градското планиране и туризмът работят заедно.

Има ли нещо конкретно, което Ви вдъхнови в местната сцена или у хората, с които се срещнахте?

Да, Варна ме вдъхнови много. Градът има спокойна енергия, не е шумен, не е натрапчив. Близостта до морето и зелените пространства между града и плажа са вдъхновяващи. Хората са топли, посрещането беше сърдечно. Също така спектакълът „Стълб от сол” на режисьора Явор Гърдев, който гледах от програмата на Международния театрален фестивал “Варненско лято”, беше впечатляващ – с дълбоки диалози и тежки теми като зависимости, семеен разпад, междупоколенчески травми. Много силно преживяване.