Жулиета Василева разговаря с театроведа Камелия Николова за впечатленията ѝ от трийсет и третото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Какви са впечатленията Ви от тазгодишното издание на фестивала?

Моите безспорни фаворити в международната селекция на фестивала тази година са двата спектакъла на Деклан Донелан и сценографа Ник Ормерод по древногръцки трагедии – „Медея“ на Еврипид в Народния театър в София и „Едип цар“ на Софокъл в Националния театър в Крайова, Румъния. Много подходящо е решението двете представления да бъдат показани във фестивалната програма в една вечер едно след друго с антракт помежду им, като диптих. Това не само още по-ярко открои техните художествени качества и силно въздействие, но и създаде възможност за по-дълбоко вникване във вечните, постоянно възпаляващи се въпроси, закодирани в античните текстове. Много силни работи на творческия екип Деклан Донелан и Ник Ормерод в естетиката на имърсив театъра, в които непременно бих искала да подчертая забележителното актьорско изпълнение на Радина Кърджилова като Медея заедно с Велислав Павлов и Валентин Ганев, съответно като Язон и Креон в „Медея“, и на невероятния Клаудиу Михаил като Едип и на Рамона Драгулеску като Йокаста в „Едип цар“.

Силно съм впечатлена отново и от мощния визуален театър на Силвиу Пуркарете, който в „Орачът и смъртта“ демонстрира нови страни на своя режисьорски талант и неуморна креативност.

Много ценя добре направения документален театър, създаден откровено и върху сериозни обективни проучвания на използвания материал. Чудесен пример за такъв документален театър беше спектакълът „96%“ на гръцкия режисьор Продромос Циниколис, копродукция на  Националния театър на северна Гърция, Солун, Театър „Шаубюне“, Берлин и Театър „Ла Ховен“, Мадрид.

А какво бихте казали за българската селекция на 33-то издание на фестивала?

Тя в голяма степен представя най-доброто от театралния афиш на българските сцени през изтеклия сезон. Сред представените заглавия бих откроила много актуалните съвременни сценични прочити на Стоян Радев на „Хамлет“ в Театър „Българска армия“ и на „Майка Кураж и нейните деца“ в Сатиричния театър, въздействащите спектакли на Маргарита Младенова „Носталгично дивертименто“ по стихове на Цочо Бояджиев в „Сфумато“ и на Иван Добчев „Засекретено изследване“ от Иван Вирипаев в Театър 199, прецизната режисьорска интерпретация и силните актьорски постижения в „Перфектни непознати“ на Стайко Мурджев (Театър „София“), в „Швейцария“ на Владимир Люцканов (Театър 199), в „Трамвай „Желание“ на Антон Угринов (Младежки театър), в „Кралицата на красотата“ на Боил Банов (ДТ – Бургас) и в „Лавандулови момичета“ на Стоян Радев Ге.К и Варненския театър, както и в политическия спектакъл „Анна – непоправимата“ на Надя Панчева и Оренда Арт център/ Топлоцентрала и моноспектакъла на Албена Ставрева „Неведение“.

Как бихте определили фокуса на фестивала тази година върху театъра на Югоизточна Европа и Балканския регион?

Намирам го за много навременно и продуктивно. Мисля, че същинското театрално сътрудничество и обмен в тази посока тепърва предстои.