Философът и журналистът Тони Николов за спектаклите на Деклан Донелан „Медея“ от Еврипид, Народен театър „Иван Вазов“, и „Едип цар“ от Софокъл, Национален театър „Марин Сореску“ – Крайова, Румъния.

Програмата на тазгодишното издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ е изключително динамична. За мен кулминацията ѝ е този ден, в който имахме възможност да гледаме двете постановки на Деклан Донелан – „Медея“ и „Едип цар“. Те са много различни, но и в двете начинът, по който е проведено участието на публиката заедно с актьорите, смесването на театралното и реалното и извеждането им в нови театрални форми е невероятно постижение. Това важи както за „Медея“, така и за „Едип“. Тук зрителят е не просто наблюдател – той е участник. И това за мен е една от посоките, в които се развива съвременният театър – все по-често се случват такива представления. Не можеш да приседнеш, няма как да заспиш, да се отпуснеш, тук всички стават актьори.

Има едно особено деструктуриране на мита тук. И това, което прави впечатление, не е просто включването на публиката, а потапяне, разтваряне на мита в съвременността и в тези дълбинни процеси, които изникват отвътре. По някакъв начин това е не просто ситуационен, а дори политически театър. Може и така да бъде четен и в двата случая, защото имаме властта, разочарованието, скритите пружини, насилието – и същевременно това е много особен театър на хуманизма.

Виждам, че и чуждестранните експерти, които са тук, не крият похвалите си. Тези спектакли, които видяхме днес, са много големи събития.