Ирина Злотеа е театрален критик за списание Theatre Today (Teatrul azi) – най-старото театрално издание в Румъния, както и продуцент в Радио Румъния. Тя е специален гост на програмата „Шоукейс“ на фестивала „Варненско лято“. Тя споделя пред Анита Ангелова впечатления от видяното на българска сцена.
Г-жо Злотеа, за първи път ли сте в България и какво ви привлече към фестивала „Варненско лято“?
Да, това е първото ми посещение както в България, така и на вашия театрален фестивал. Хората тук са изключително топли и гостоприемни. Бях поканена да отразя в списанието, за което работя, представленията, които гледам тук. Интересно ми е да се запозная с работата на българските театрални трупи и актьори. Досега изгледах няколко интересни представления, прилагащи различни подходи. Прави ми впечатление, че режисьорите тук като че ли предпочитат да поставят класически пиеси с една съвременна естетика. Представлението „Обществен враг“, което гледах преди малко, е пример за това – избрана е пиеса на Ибсен, но е преработена през съвременна перспектива. Самият текст го позволява, разбира се.
Следите програмата вече трета вечер. Какви са впечатленията ви от спектаклите, които гледахте?
В първия ден избрах да гледам „Неведение“. Макар че по време на представлението, трябваше да следя английския превод със субтитрите, историята ми се стори силна и въздействаща. Актрисата сама изнася представлението и докосва дълбоко публиката – много зрители плачеха накрая. Беше много трогателно да видиш как тя буквално държеше сърцата на всички в ръцете си.
Следващата вечер гледах „Както ви харесва“ в режисурата на Габор Томпа – унгаро-румънски режисьор. Горда съм, че е бил поканен да работи тук. Беше удоволствие да гледам различни поколения актьори на сцената, които представят едни типични и популярни Шекспирови образи. Представлението разказа една история за триумфа на любовта над страданието. Публиката я прие много добре. Надявам се това да доведе до още негови постановки в България.
„Орачът и смъртта“ вече го бях гледала в Румъния. Това е много визуално представление, в което видео прожекциите се използват изключително ефектно. В Румъния тази постановка беше високо оценена, а визуалният артист дори получи специална награда. Интересното е, че тя е базирана на текст, който почти не е поставян в Румъния – а може би никога. А Силвиу Пуркарете е творец, когото много уважаваме – той има ясно изразен художествен почерк и умее да работи с класически текстове както визуално, така и драматургично.
Тази вечер гледах 96% – копродукция на Националния театър на Северна Гърция –Солун, театъра „Шаубюне“ – Берлин и „Ла Ховен“ в Мадрид. Представлението беше изключително въздействащо. Това е документална постановка, създадена с много финес, която разглежда как антисемитизмът продължава да присъства в националната памет. Изключително важно е, че театърът предлага такава платформа – да разберем, че етническите напрежения съществуват по целия свят, но чрез насърчаване на открит диалог и по-дълбоко разбиране на историята можем да се справим с тях. Това е общочовешки проблем, от който бихме могли да се освободим, само ако започнем открит разговор и осъзнаем дълбоко миналото си. Когато се свържем човешки, говорим честно за историята и позволим на жертвите да разкажат своята истина – тогава може да се отвори вратата към истинското разбиране. Може би тогава ще успеем да предотвратим нови трагедии като Холокоста. За съжаление, настоящето показва, че не сме научили достатъчно от миналото. Но именно такива спектакли са крайно необходими – с прецизно подбрани документални материали, силен текст и изключително изпълнение. Това беше истинско театрално преживяване и съм дълбоко благодарна, че го видях.
Накрая гледах „Обществен враг“. Много актуална, модерна интерпретация с отлична актьорска игра. Посланието ѝ е особено релевантно за по-младата публика. Очаквам с нетърпение какво още ще предложат следващите дни на фестивала и се надявам, че хората тук се наслаждават на събитието поне толкова, колкото и ние.