Ярослав Юречка е драматург на Националния театър в Бърно и част от екипа на международния фестивал Theatre World Brno. Той е гост на програма “Шоукейс” и Анита Ангелова разговаря с него за работата му в Бърно и за впечатленията му от представления на фестивала. 

Г-н Юречка, Вие сте гост на българския шоукейс в рамките на театралния фестивал „Варненско лято“. Бихте ли разказали повече за Вашата работа в Чехия?

Аз работя като драматург в Националния театър в Бърно, а също така съм театрален продуцент и част от екипа зад фестивала Theatre World Brno, който се организира основно от Националния театър в Бърно. Фестивалът е многожанров, като особеното при него е, че се осъществява съвместно от шест театъра в града, заедно с Театралната академия. В рамките на осем дни използваме единадесет сцени, а всеки театър изпраща драматург или артистичен директор, който се включва в борда, избиращ представленията – както от Чехия, така и от чужбина. Водеща цел на фестивала е това съвместно сътрудничество. Макар  обикновено отделните театри да сме конкуренти, работим заедно за организирането и провеждането на фестивала.

Вече две вечери следите програмата на театралния фестивал „Варненско лято“. Бихте ли споделили впечатления от представленията, които гледахте досега?

Тук, на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, до момента изгледах три представления. Когато гледах „Майка Кураж и нейните деца“, много ми хареса изпълнението на главната актриса – Албена Павлова. Беше великолепна. Оцених подхода ѝ – комедиен, бъбрив стил, който рядко се вижда в тази роля. Не съм виждал подобно изпълнение преди, наистина ми хареса. Относно самото представление, много разсъждавах върху Бертолт Брехт. Той е сложна фигура, трудна за поставяне на сцена. Дори има съмнения относно авторството на пиесите му – много хора смятат, че са писани от неговите приятелки и любовници, но той е бил добър режисьор и неговата визия е заложена във финалната версия на текстове. Режисьорската му концепция е трудно преодолима. Самият аз съм работил върху постановка на Брехт и познавам това предизвикателство. Докато гледах „Майка Кураж“, си мислех колко е трудно да се превърне почти 100-годишна пиеса в нещо, което да звучи съвременно, въпреки че посланието ѝ остава актуално. Пиесата е писана през 1939 г., когато също е имало войни, а сега отново има война в Европа. Самото представление като цяло беше прекалено „брехтианско“ за моя вкус.

Що се отнася до „Както ви се харесва“, бях объркан. Много ми харесаха актрисите и актьорите, но не разбрах режисьорския подход към текста. Защо беше толкова дълго, след като не беше забавно? В началото си помислих, че целта е да се постави точно както е било в началото на XVII век. Но накрая, когато монологът на Жак дойде след сватбата, осъзнах, че всъщност режисьорът може да е променил неща в текста, но се запитах защо не го е адаптирал повече, за да бъде по-разбираем за публиката? Това ме обърка. Пак казвам, харесах актьорите, но не разбрах сценографията, нито драматургичната концепция.

Третото представление – „Орачът и смъртта“, ми се стори като едно театрално бижу. Сюжетът е анекдотичен – може да се разкаже с две изречения. Но въпреки това толкова много е вложено в постановката – в думите, в енергията, с която се създава прожекциите… всеки момент беше премислен. Докато гледах това представление, се замислих за смъртта на скъп за мен човек. Затова вярвам, че то беше успешно като изкуство. Много ми хареса естетиката му – почти през цялото време те държеше ангажиран, благодарение на прожекциите и техническите елементи. Много оцених този подход. Да, това представление за смъртта и умирането беше интересно и дори по някакъв начин забавно. И според мен точно така трябва да бъде.