Интервю на Анита Ангелова с режисьора Крис Шарков за спектакъла „Обществен враг“ от Хенрик Ибсен, Малък градски театър „Зад канала“, част от българската селекция и програма „Шоукейс“.
Темата за манипулираното мнозинство и натиска върху личността, заложена в пиесата на Ибсен, е изведена много силно във Вашата постановка. Вие превръщате публиката в невидим свидетел на ерозията на една общност. С какво според Вас езикът на съвременния театър може да допринесе за изследването на такъв процес?
Видими са паралелите между пиесата „Обществен враг“ и българската действителност, а и не само. Тук обаче не е достатъчно поставянето ни в позиция на жертва на някакво ирационално зло, наречено власт или корупция. По-важната тема за мен е, че истината вече не е просто скрита или цензурирана, а е обезсмислена. В „обществото на спектакъла“ (по цитирания в представлението Ги Дебор), където всеки обществен казус предизвиква два противоположни лагера с прости отговори и присъди, истината просто вече няма значение. А това според мен е най-сериозният проблем.
Какво според Вас е мястото на актьора в едно силно политическо и социално ангажирано представление?
В този процес работих с актьори, които имат ясно съзнание за обществените абсурди, често с позиция извън популярно очакваната. Голяма част от репетициите минаха през обсъждане на различни казуси от нашата действителност и намирането спрямо тях на точните изразни средства на нашата сценична реалност.
Използвате съвременни елементи като рап, социални мрежи, екрани. Театрална провокация ли са те или необходим език за нова публика, която не би чела Ибсен? Какъв риск поехте с тази стилистика?
Когато правя съвременни интерпретации на Ибсен, за мен е много важно да намеря точния превод на социалния и културен контекст, без това да има за цел да отнеме или смели поетиката на автора, напротив. В този период от творчеството на Ибсен пиесите му са силно обвързани с изграждащия се модерен свят наоколо. Например, утвърждаването на журналистиката като важен фактор в демократичното общество е основен мотив в пиесата и вестникът „Народен глас“ нямаше как да не придобие и видео подкаст, и различни канали в социалните мрежи, освен хартиен носител. Откакто се появиха социалните мрежи, проблемът за истината стана още по-трагично неразрешим.
Относно рапа, смятам, че хип-хопът е днешната музика на несъгласието и протеста, или по-скоро на представата за протест. Композиторът Асен Аврамов е правил силни изпити с рап музика със студентите си в НАТФИЗ и му предложих да пробваме в този ключ тук. Докато правихме първото парче на журналистите либерали, Леонид Йовчев сам си измисли и написа свой текст, впоследствие включихме и отговора на общинския съветник. Като цяло, рапът повлия на енергията на спектакъла и извън конкретните изпълнения.
В образа на д-р Стокман се сблъскват чест, морал и политическа наивност. Как работихте с Мак Маринов, за да намерите човешкото измерение на персонажа отвъд идеологическите му функции?
През цялото време се стремяхме да изследваме до какво ще доведе безкомпромисното следване на истината за един привидно обикновен човек. Ако могат да се препишат някои идеологии към нашия д-р Щокман, то това се дължи на заобикалящия го контекст. Каквито и да са ти човешките намерения, те неминуемо биват политизирани и медиализирани и това е драмата на съвременното общество. С Мак работим за втори път заедно и смея да твърдя, че се разбираме доста добре.
Вие вече нееднократно сте поставяли Ибсен. С какви нови прозрения ви изненада „Обществен враг“ при сегашната ви интерпретация? И какво според вас запазва живото напрежение в този текст – онази способност да ни гледа в очите, да ни предизвиква, дори да ни осъжда?
Това ми е петата постановка по Ибсен и втората на точно тази пиеса. Настоящата версия е доста различна от първата в много отношения. През последните десет години в обществото ни се случиха значими промени, които се отразиха и тук – например, ковид кризата, бумът на социалните медии, дискредитираната революция и т.н. Най-общо казано, първата ми версия беше по-идеалистична, с по-ясно идентифициране с протагониста и неговата борба срещу системата. Настоящата е значително по-цинична, с елементи на сатира и абсурден хумор от жанрова гледна точка.
Използваме и различна сценична версия на пиесата. В първите ми постановки по Ибсен режисьорската интерпретация се провеждаше през спазване на написания текст. Тук обаче в много по-голяма степен се прилага подходът, който в англо-саксонския театър наричат „нова версия“ дадена пиеса. Мисля, че това е доста работещо за реалистичните пиеси на Ибсен и авторите на модернизма като цяло.
Кога според вас театърът трябва да говори високо и кога – да остави мълчанието да отекне по-силно?
Мисля, че тези типове говорене би трябвало да се сменят и редуват, в зависимост от контекста и средата. В периода преди „Обществен враг“ имах доста от, да кажем, по-чувствените си проекти и дойде времето за един такъв директен театър.
В скорошната постановка „Чайка“ от Чехов на немския режисьор Томас Остермайер в Лондон един от персонажите, Тригорин, коментирайки собствената си безполезност, казва: „Сега не е времето на артистите, а на политическите активисти“. Не знам, може и така да е, но и мълчанието на театъра винаги може да бъде мощно действие, което акумулира енергия.
Гледайте „Обществен враг“ от Хенрик Ибсен на 8 юни от 20:00 ч., Драматичен театър – сцена „Филиал“.