Писателят Захари Карабашлиев разказва пред Анита Ангелова за ателието по творческо писане за деца, организирано от Международния литературен фестивал „Варна Лит“. То бе представено със сценично четене на драматургични текстове, написани от младежи, на 5 юни в Археологическия музей.

Заедно с Мария Моасе Вие бяхте ментор в ателие за младежи по творческо писане за сцена, организирано от „Варна Лит“. Според вас с какво драматургията е необходима на подрастващите?

Важно беше децата на тази възраст наистина да осъзнаят, че театърът не е просто актьори, сцена, осветление и музика, а че той винаги започва от думите. И да се замислят върху това, че те също могат да допринесат за театралното изкуство. Познавайки правилата на писаното, трябва да разберат, че това не са просто думи, хвърчащи по хартията, нито пък литературни опити или случайни текстове. Това е специфичен литературен род, който би трябвало да познават, преди да решат да нарушават неговите правила. А той има свои закони – ние не можем да ги преподадем за няколко месеца, но можем да открехнем вратата към по-голямото познание. Надявам се, че съм успял да постигна именно това с моята група от десет курсисти. Говорихме за това какво е конфликт, какво е драма, къде се крие тя, как да я разпознават. Да разбират какво е драматична ситуация, къде може тя да се развие, как да стане по-добра, как да се изостри конфликтът, до какво може да доведе – и всички тези закони на това древно изкуство, което е писането за сцена.

Какъв беше подходът ви към участниците и какво изисквахте от тях?

Започнахме с обяснения за това какво е персонаж, какво е сцена, какво е диалог, какво е действие и как да работим с тях. След това всеки елемент от драматургията, който успявахме да изведем, го упражнявахме. Задавах им теми и ситуации, които те развиваха, след което ги четохме в час. Провеждахме конструктивна критика, те подобряваха текстовете си, изостряха конфликтите, опитваха се да ги доразвият, за да достигнат до някакъв завършек. Пробвахме различни ситуации, подхождайки към материала през различни ключове, и се получаваха интересни неща. Важното беше те да разпознаят кое е тяхното – онова, което могат да развият. Защото ако някой има склонност към комедия, е по-трудно да го караш да развива трагична сюжетна линия, особено с малкото време, с което разполагаме.

Как се роди идеята за провеждането на ателие от такъв характер?

„Варна Лит“ има един изключителен двигател, сърце и действаща личност – Даниела Цочева. Идеята беше нейна. Тя се обърна към мен и към Мария Моасе с предложението да отдадем от времето си и да помогнем на двайсетина души, предварително избрани измежду множество желаещи. Да направим две ателиета – което и реализирахме. От началото на годината досега в рамките на шест месеца провеждахме занимания – част от тях присъствени, а други онлайн. Резултатът беше този, който видяхте.

Каква е важността на изграждането на мост между Международния литературен фестивал „Варна Лит“ и Международния театрален фестивал „Варненско лято“?

Смисълът е тези млади хора да могат реално да видят ползата от това, което правят. Разстоянието от малката сцена, на която са в момента, до голямата международна сцена на Варненския фестивал е физически много малко, но символично може да отнеме десет години, за да бъде извървяно. Важното е те да осъзнаят, че имат достъп – че за тях няма спирка, няма таван. И няма причина да не вярват, че трудът и талантът им ще бъдат оценени.