Юлияна Чернева, актриса

Спектакълът „Кралицата на красотата“ е хубав, с добро актьорско изпълнение – особено на Димитрина Тенева, която е много добра бургаска актриса. Гледала съм различни интерпретации на тази страхотна пиеса. Разбира се, те не могат да бъдат сравнявани, защото всяка се отличава със своята уникална концепция. Лично аз се опитвам да гледам всичко от фестивалната програма и бих искала да споделя, че дотук най-доброто представление за мен е „Швейцария“ на Владимир Люцканов.

Жулиета Василева, театровед

В спектакъла „Кралицата на красотата“ по пиесата „Бившата мис от малкия град“ на Мартин Макдона режисьорът Боил Банов изгражда интимен и наситен с емоции свят, в който актьорите са централният двигател на сценичното напрежение. Най-голямо впечатление оставя работата на Димитрина Тенева и Невена Цанева, които създават сложен, болезнен и плътен образ на майка и дъщеря – връзка, балансираща на ръба между привързаността и жестокостта.

Тенева влиза дълбоко в кожата на възрастната майка – жилава, вкопчена в миналото жена, чийто свят се крепи единствено на присъствието на дъщеря ѝ. Играта ѝ е наситена с фини щрихи на лудост, остроумие и отчаяна манипулация, които я правят запомняща се. Невена Цанева, от своя страна, преминава през широк емоционален диапазон – от студена решимост до внезапни изблици на смях и плач, които кулминират в сцената на финала. Там, седнала в люлеещия се стол и редуваща смях със сълзи, Цанева създава усещане за почти сюрреалистичен, но напълно човешки ужас.

Интересен акцент в постановката е младото попълнение Виктор Младенов, който с присъствието си внася нотка свежест и наивна прямота. Ролята му е изпълнена с младежка искреност, която контрастира с тежката семейна динамика между майката и дъщерята.

Силен момент е и изпълнението на Ивайло Гандев в ролята на Пато Дули. Особено въздействаща е сцената, в която Пато чете писмото си до Морийн – издържана с фин усет към емоционалния подтекст. Гандев успява да предаде цялата вътрешна несигурност на героя, използвайки тембъра и ритъма на гласа си. При следващото писмо – адресирано до брат му – той напълно се трансформира: уверен, ясен, бърз. Тази двойственост разкрива нюансирания психологически портрет на персонажа.

Сценографията на Жанета Иванова създава тягостната и потискаща атмосфера. Битовото и минималистично пространство, в което черният кръст доминира визуално, функционира не просто като декор, а и като метафора – за вина, вяра и неизбежен край. Течащата вода в умивалника се превръща в силен символ. Особено въздействащ е изборът водата да присъства и в началото, когато дъщерята измива пода – сякаш подготвя сцената за предстоящото – и в края, когато измива ръцете и лицето си от вече извършеното убийство. Така се оформя композиционна рамка, която извежда темата за пречистването – буквално и метафорично.

„Кралицата на красотата“ на Драматичен театър – Бургас е спектакъл, който предлага интересни актьорски изяви и богата визуална символика.