Жаклин Добрева, театровед и автор за фестивалния блог, за постановката  „Хамлет“ от Уилям Шекспир с режисьор Стоян Радев, Театър  „Българска армия“, с която на 1 юни се откри Международният театрален фестивал „Варненско лято“ 2025. 

Историята за принца на Дания, разкъсван между дълга, съмнението и копнежа за смисъл, не губи актуалност, защото светът продължава да се лута между моралния разпад и нуждата от справедливост. Именно затова поставянето на „Хамлет“ днес не е просто среща с класиката, а предизвикателство, което изисква смелост и визия. Театър „Българска армия“ поема този риск, изправяйки се пред сложността на текста, а режисьорът Стоян Радев с увереност избира да срещне Шекспировия свят с категоричен коментар към настоящето.

Режисьорът насочва вниманието към пукнатините на съвременната реалност — свят, в който жестокостта и насилието продължават да шестват, а обществата сякаш са загубили посока. Този поглед е безмилостно актуален и близък до ежедневието, в което хората все повече търсят опори, но вместо това попадат в лабиринта на собственото си отчаяние, изправени пред свят, който все по-малко успяват да проумеят.

В ролята на датския принц Ясен Атанасов впечатлява с дълбока чувствителност и проницателност, успешно пренасяща класическата трагедия в контекста на съвременния човек. Той се съсредоточава върху вътрешния хаос на Хамлет — млад човек, разкъсан между своите идеали и разочарованията, които изпитва от света около себе си. Атанасов умело улавя дълбоката болка и съмнение на героя, като ги прави болезнено разпознаваеми – показва ни Хамлет не като възвишен философ, а като реален, жив човек. Акцент в режисьорските решения на Стоян Радев е изборът на актьора Атанас Атанасов за ролята на Призрака на стария крал. Той е играл Хамлет преди 19 години на същата сцена, а сега споделя сцената със сина си Ясен Атанасов. Това съвпадение на поколенията добавя допълнителна емоционална тежест.

Макар концепцията да е последователна и амбициозна, сценичната ѝ реализация на моменти се разколебава. Сценографията на Нина Пашова – въпреки внушителната си визия – напомня естетически колаж, в който липсва вътрешна логика. Преходите между епохи и стилове в костюмите и декора сякаш не произтичат от вътрешна необходимост, а по-скоро натрупват асоциации, които не винаги се допълват смислово. Както липсва и прецизност и дълбочина в изпълненията на някои актьори, което нарушава цялостния ритъм на представлението и отнема от въздействието на някои от сцените.

Въпреки това „Хамлет“ в Театър „Българска армия“ е спектакъл, който не търси лесни решения, нито опакова класиката в познато удобство. Това е прочит, който задава въпроси, без да настоява за еднозначни отговори. В него съжителстват съмнение, бунт и отчаяние – но и желание да се разбере къде се намира границата между личното и общественото, между моралния избор и безмълвното примирение. И ако понякога сценичният език се разколебава, то самото усилие да се мисли Шекспир днес – ярко, тревожно, честно – заслужава внимание.