Анита Ангелова разговаря с Николай Йорданов и Асен Терзиев от фондация „Виа Фест“ за идейните избори зад 33-то издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“, който стартира на 1 юни.
Как бихте представили принципа на селекция на международната програма 33-ото издание на театралния фестивал „Варненско лято“? Започвам с въпрос за този модул от програмата, защото фестивалът е международен.
Николай Йорданов: Международната ни програма тази година е плод на няколко приоритета. На първо място поставям проекта „Театрални мостове в Югоизточна Европа. Представяне на спектакли от Словения, Гърция, Румъния и Черна гора“, който се реализира благодарение на финансовата подкрепа, която той получава от Европейски съюз – Следващо Поколение ЕС по процедура BG-RRP-11.016 „Представяне пред българската публика на съвременни европейски продукции от сектора на КТИ“. Ние сме подбрали четири спектакъла от този проект – три от тях ще се представят във Варна в рамките на настоящето фестивално издание, а един от тях – спектакълът от Словения, ще покажем само в София, защото ние реализираме този проект в два града – във Варна и в София, където, знаете, че провеждаме платформата „Световен театър в София“. Целта на този проект е да покажем на българската публика интересни театрални продукции от тези страни, които показват естетически търсения в различни посоки и нов театрален език, и в същото време да бъдат предпоставка за бъдещи творчески колаборации на международно равнище. Другата посока е продължаващото ни сътрудничество с Международния музикален фестивал „Варненско лято“, който започва малко след като завърши нашият фестивал и с който от години имаме съвместни проекти на спектакли, които съчетават театър, музика и танц.
Асен Терзиев: Бих искал да добавя и линията на сътрудничеството ни тази година с Народния театър „Иван Вазов“, който предложи да реализираме в София програмата „Сцена без граници“. Но това се отразява и на международната програма на нашия фестивал във Варна, защото по тази линия тук ще гостува още един спектакъл от региона, а именно „Едип цар“ по Софокъл, поставен от знаменития британски режисьор Деклан Донелан, реализиран в театъра в Крайова, Румъния. И още един аспект в международната програмация искам да подчертая. Програмирали сме чуждите спектакли по проекта „Театрални мостове в Югоизточна Европа“ в рамките на шоукейса, където пък представяме български спектакли с превод на английски език пред специално поканени гости от чужбина, за да може да се съпоставят двата вида продукции. А международните гости, наред с българските, ще вземат участие и в конференцията-критически дебат върху проекта „Театрални мостове в Югоизточна Европа“, който ще се състои на 8 юни. Въобще дебатът е важна част от фестивалния дух – винаги каним зрителите за среща с творците след всеки спектакъл.
Българската селекция на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ неизменно отразява пулса на театъра в страната. Какви тенденции, търсения или гласове улавя тя тази година? До каква степен виждате фестивала като пространство за диалог между българската сцена и международния театрален контекст?
Николай Йорданов: Фестивалът във Варна е преди всичко пространство за творчески срещи – между българските и чуждестранните спектакли, между по-класически и по-съвременни постановки, между по-конвенционални и по-алтернативни представи за театър. Естествено, винаги стои и най-важният въпрос – каква ще е срещата на селекционираните спектакли с публиката на фестивала. Българската сцена е представена чрез спектакли, които могат да бъдат мислени чрез професионални постижения в различни посоки. Успяхме да поканим театри освен от столицата и варненските домакини, които неотменно формират фестивални програма, но също и от Пловдив и Бургас, както и студентско представление от НАТФИЗ.
Асен Терзиев: Идеята на модул „Българска селекция“ е да открои ярките художествени постижения сред актуалните заглавия от българския афиш. Селекцията не се ограничава единствено до спектакли, чиито премиери са излезли в последния сезон, защото понякога по различни причини един спектакъл не може веднага да пътува. Тази година такъв е случаят например с прекрасната постановка на Театър „София“ „Перфектни непознати“ по едноименния популярен филм на Паоло Дженовезе под режисурата на Стайко Мурджев, която излезе миналия сезон, но сега за първи път ще се срещне с варненската публика. Останалите заглавия са едни от най-интересните от театрален сезон 2024/25. Трудно е да се открои обща тенденция, но онова, което прави впечатление, е, че българският театър продължава да държи преди всичко на силната драматургична основа, която може да се захранва с текстове както от класиката, така и от съвременността. Театърът иска да споделя вълнуващи истории с интригуващи персонажи, в които зрителят да може да разпознае нещо от самия себе си, от собствените си безпокойства и емоции. Тази година той ще може да се срещне отново с някои от легендарните образи на театралната сцена като харизматичния принц Хамлет, войнствената Майка Кураж, красивата, но страховита Медея. Ще може отново да се изгуби в еротичното поле на „Трамвай „Желание“ или да проследи със затаен дъх размяната на удари между двамата братя в „Обществен враг“ на Ибсен, където границата между лично и публично изчезва.
Всяко издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ носи свое мото и артистичен импулс. Какъв е смисловият фокус и посланието на трийсет и третото издание? Как се оглежда то в селекцията – от съвременните интерпретации на класиката до документалните форми и копродукциите с балкански театри?
Асен Терзиев: За мото на фестивала избрахме името на един от нашите проекти – „Театрални мостове“. Акцент в програмата са представленията, които свързват различните поколения, епохи, култури. Мога да посоча няколко примера, но в самата фестивална програма те са много повече. Зрелищният спектакъл „Орачът и смъртта“ на големия румънски режисьор Силвиу Пуркарете, който получава множество отличия в Румъния сред които и наградата за най-добър спектакъл от 2021 г., е инспириран от текст на Йоханес фон Тепл от късното Средновековие, когато човешкото съзнание е обсебено от темата за неизбежната среща със смъртта. Спектаклите на режисьорите Диана Добрева и Явор Гърдев са продукции с театри съответно от Северна Македония и Черна гора. Документалният спектакъл „96 %“ на гръцкия артист Продромос Циникорис ни връща към травматичната съдба на евреите в Гърция по време на Втората световна война и се натъква на любопитни паралели с България.
Николай Йорданов: Театралните мостове, които искаме да изграждаме, тази година са в региона на Югоизточна Европа. Мисля, че е интересно да огледаме как българската сцена присъства в този контекст. Когато обаче погледнем програмата на фестивала като цяло – и българската, и международната селекция, а и всички останали модули – ще видим, че се открояват сценични интерпретации на класически трагедии, но и на представления, в които могат да се доловят трагически предчувствия за днешния и утрешния ден. Това е и нашата мисия като фестивал, който отстояваме и във всички останали дейности на нашата фондация „Виа Фест“ – да се опитваме да разширяваме културния диалог, да предлагаме от сцената различни възгледи за човешката природа, да пледираме за толерантност, но и за критично мислене, което ни е толкова необходимо в света на популизма, на постистината, на хибридната пропаганда, на симулативната реалност в социалните медии.
Програма „Интермецо“ продължава и тази година като част от фестивала, макар и с различен облик – с концерти Quinteto Astor Piazzolla и проекта на Нина Николина „Джаз и традиции“, който преплита фолклор, етноджаз и фламенко влияния. Каква е посоката, в която се развива „Интермецо“ днес? И защо тази година отсъства познатото юлско продължение с големи проекти, каквито бяха „Чаплин пианисимо“ или „Адска комедия: признания на един сериен убиец“ с участието на Джон Малкович?
Асен Терзиев: Драматичната, възпламеняваща музика на Астор Пиацола е звучала в множество театрални спектакли. Театърът харесва нейната интензивна чувственост. Когато с нас се свърза Петър Димитров, директор на музикалния фестивал в София „А to Jazz“, който търсеше партньори за осъществяване на турне в България на музикантите от прочутия „Квинтет Астор Пиацола“ (преки наследници на големия музикант и композитор), нямахме нужда от особено убеждаване – съгласихме се веднага, както и нашите колеги от Международния музикален фестивал „Варненско лято“, с които вече толкова години поддържаме жива идеята за програма „Интермецо“, както и за трайното създаване на мостове между различните фестивали.
Николай Йорданов: Програма „Интермецо“ е добър пример за сътрудничество между фестивали с различен жанров профил, но с общ бранд, именно „Варненско лято“. Надявам се да се осъзнаят огромните възможности, които има тази запазена марка с толкова дълга история – тя може да допринесе много за културната идентичност на град Варна.
А защо тази година няма продължения след завършването на театралния фестивал, както е било в предходните години, причината е ясна – и от Министерство на културата, и от Община Варна фестивалът получи редуцирана финансова подкрепа спрямо предходната година. Но се радваме, че въпреки тези затруднения, все пак успяваме да поддържаме този важен за нас модул от фестивалната програма.
В днешната нестабилна културна и обществена среда, в която изкуството често е изправено пред сериозни предизвикателства – от промени в публиката до нови форми на разпространение – по какъв начин фестивалът успява да остане устойчив и актуален? Има ли теми или артистични стратегии в тазгодишната програма, които открито адресират времето, в което живеем?
Николай Йорданов: Колкото и дълга история да има един фестивал, той винаги е изправен пред актуалността. И, разбира се, е зависим от състоянието на сценичните изкуства към днешна дата, а и от доминиращите нагласи на публиката. В този смисъл винаги се опитваме да намерим „златното сечение“ между тези дадености, като след това избираме онези заглавия, за които сме убедени, че и имат високо художествено качество, и са уловили пулса на днешния ден.
Асен Терзиев: Знаменитият британски режисьор Деклан Донелан, чиито спектакли върху античните трагедии „Едип цар“ от Софокъл и „Медея“ от Еврипид са част от фестивалната програма, казва в едно интервю, че класиката не трябва да се гледа отвисоко или отдолу, а хоризонталното, на нивото на очите. Тогава тя винаги остава жива. Същността на добрия театър е преди всичко да бъде истинска среща, тук-и-сега. В тук-и-сега всичко може да придобие актуалност, дори ако идва от много назад в миналото. Разбира се, във фестивалната програма, намериха място и постановки, които директно се захващат с теми от най-близкото време – като например „Анна – непоправимата“, посветен на Анна Политковская, или утопичната, абсурдна пиеса на Иван Вирипаев „Засекретено изследване“, в която са атакувани всички наболели глобални проблеми на нашето време, за които може да се сетите.
Международният театрален фестивал „Варненско лято“ 2025 се открива на 1 юни със спектакъла на Театър „Българска армия“ „Хамлет“ от Уилям Шекспир, режисьор Стоян Радев, от 19:30 ч. на основната сцена на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“– Варна.
Международният театрален фестивал „Варненско лято“ 2025 се организира от Фондация „Виа Фест“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата, на Община Варна чрез Фонд „Култура“, на Национален фонд „Култура“ и на Гьоте-институт. Фестивалът се подкрепя и от Първа инвестиционна банка. Основен негов домакин е ТМПЦ – Варна. Домакини на неговите събития са още Държавен куклен театър – Варна, Фестивален и конгресен център – Варна, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ и Археологическият музей.
Проектът „Театрални мостове в Югоизточна Европа“ е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС по процедура BG-RRP-11.016. „Представяне пред българската публика на съвременни европейски продукции от сектора на КТИ“. Цялата отговорност за реализацията на проекта и съдържанието на тази публикация се носи от Фондация „Виа фест“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“, който е структурата за наблюдение и докладване по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.