Театроведът Десислава Василева за спектакъла на Максима Боева, продукция на Драматичен театър “Ст. Бъчваров” – Варна.

Нийл Лабют е популярен автор сред българските театрални творци. Американският драматург провокира с хапливите си текстове, които често засягат теми табу, особено за нашия контекст, поднесени са с динамичен диалог и са заредени с особена актуалност.

„Формата на нещата“ Лабют пише през 2001 г., а 23 години по-късно пиесата оживява в Градската художествена галерия във Варна под режисурата на Максима Боева. Все така актуална, ако не и повече.

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ използва умело и на място адаптираното сценично пространство в Галерията. Текстът, персонажите и ситуациите на Лабют толкова пасват на мястото, избрано за поставяне, че в един момент си почти напълно убеден, че в друго пространство спектакълът не би съществувал толкова натурално.

Големите пана с картини на различни художници заобикалят публиката, пред чиито очи се развива една не толкова обикновена история. Фокусът е върху връзката между Евелин и Адам, която започва в галерия и прераства в нещо много по-дълбоко и мрачно. Евелин, изиграна от Сияна Начева, е харизматична и манипулативна фигура, която постепенно трансформира Адам (в ролята: Александър Евгениев) от обикновен и несигурен млад мъж в нещо много по-различно. Евгениев успява да покаже сложността на персонажа си,  преминавайки от неувереност към новооткрита увереност, която обаче носи и своята цена. Станислав Кондов и Христина Джурова влизат в ролите на двойката Фил и Джени, които страдат от манипулациите на Евелин. Кондов и Джурова успяват да се потопят в динамиката на разрушената връзка.

Текстът на Лабют е изпълнен с редица намигвания – препратки към множество визуални творци, към култови филми и книги-класики. Но именно цитатите от „Франкенщайн“ на Мери Шели подава намек за това, което би се случило. Едва в предпоследната сцена обаче получаваме пълната картина, когато вече е малко късно за сериозен дебат относно валидността на концептуалното изкуство или безпощадната експлотативност на артиста.

Режисурата на Максима Боева е динамична, като умело използва пространството на галерията, за да подчертае темите на пиесата, които Лабют подава. Сценографията на Киряна Аврониева е минималистична, но ефективна, позволявайки на актьорите да бъдат в центъра на вниманието.

Любопитен елемент около спектакъла „Формата на нещата“ е присъствието на психолог-консултант в постановъчния екип. Психологът Рая Митева допринася за реализацията на пиесата на Лабют, като придава на персонажите дълбочина и достоверност. Актьорите от трупата на Варненския театър, благодарение на консултациите на Митева, се потапят напълно в типажите на описаните от Лабют „нарцисисти“ и „социопати“.

„Формата на нещата“ е смело изследване на човешките взаимоотношения, на готовността за промени в името на любовта. Дисекция на една илюзия, експеримент, който се занимава с човешките възможности и граници.