Интервю на Жаклин Добрева с режисьора на „Луцифер“ от Хосе Варлета, продукция на Сатиричния театър и част от българската селекция.
„Луцифер“ е втората пиеса от Хосе Варлета, която поставяте след „Светици и перверзници“. Какво прави творчеството на Хосе Варлета актуално и интересно за съвременната публика и как това се отразява в двете постановки?
Това, което намирам за привлекателно и интересно в драматургията на Варлета, е как той открива извънредни ситуации в своите текстове, чиито теми привидно изглеждат много познати, но всъщност предлагат нетрадиционни решения и неочаквани обрати. В момента работя върху трети негов текст, който е особено интересен.
„Светици и перверзници“ представя класически сюжет на криминален трилър и хорър, но в същото време предлага неочаквана гледна точка. В „Луцифер“, от друга страна, има една доста пикантна и смела гледна точка към добре познат проблем – отношението към религията, църквата и мястото на дявола в нашето съзнание. Този текст разглежда и предубедеността ни към всичко това.
В „Луцифер“ особено ме впечатли темата, която бих обобщил в едно изречение: „Живял съм толкова дълго, че виждам как определени предразсъдъци започват да се появяват отново.“ Това е изключително актуално за днес, особено в локалния европейски контекст на война и политически популизъм. Теми, които през 1990-те години и в началото на века смятахме за приключени, отново излизат на преден план. Смятахме, че сме ги преодолели, но сега отново се налага да говорим за толерантност.
Самият Хосе Варлета е гледал и двете постановки в София. Как реагира той на вашия прочит на текстовете?
Хосе беше на премиерата на „Светици и перверзници“ и „Луцифер“ и се надявам скоро да дойде и на премиерата на третия си текст. Той беше много радостен, защото за него това беше един по-различен поглед, тъй като текстовете му са много локални и вписани в контекста на определен пазар в Испания. Аз ги преработих леко, за да звучат добре в България. Хосе ги гледаше с голям интерес, дори каза, че ще си „открадне“ някои идеи, тъй като самият той пише и поставя своите текстове в театър в Мадрид.
Какво ви провокира да направите моноспектакъл и да поверите ролята на Луцифер на актьора Боян Арсов?
За първи път се сблъсках с този жанр в спектакъла „Сама жена“ с участието на Албена Михова в Сатиричния театър. Когато решиш какъв тип моноспектакъл искаш да правиш, е важно да знаеш, че текстът може да бъде поверен на различни актьори, като всеки от тях ще предложи своята различна интерпретация. Аз реших да направя този спектакъл с Боян, използвайки неговия комплекс от актьорски качества.Той е изключително отговорен и подхожда много сериозно към процеса. Той гледа на проекта не като на репертоарна задача, а като на нещо, което да изяви таланта му. Особен е процесът по създаване на подобен спектакъл и много пъти сме разговаряли за това какво е първо – яйцето или кокошката. За да имаш моноспектакъл, трябва да имаш актьор, но ако нямаш подходящ текст, ситуация и продуцент, няма как да го реализираш сам. Темата за моноспектакъла е доста интересна, но, разбира се, актьорът е в центъра на всичко.
Какво беше важно за вас по отношение на актьорското изпълнение, така че да допринесе за реализирането на режисьорската ви концепция?
Най-важното за мен като режисьор беше да не бъде еднопластов. Стремяхме се да предложим различни гледни точки по достатъчно убедителен начин, така че всеки зрител сам да реши кой всъщност е Луцифер. И най-важното – да покажем, че Луцифер е във всеки един от нас. В нашия спектакъл той всъщност е изкушението, сладострастието, наслаждението от живота. Това е основната тема, която е агресивно застъпена и може да предизвика остри реакции у някои хора, но Боян успява да я представи по един лек начин, без да звучи прекомерно драматично.
В тази непрестанна борба между Доброто и Злото, според вас, възможно ли е едното да съществува без другото?
Не, разбира се. Няма как да има зло без добро и обратно. Злото е част от нашия живот и то трябва да съществува, което става ясно и в спектакъла. Това е моята теза. Другата теза, която присъства и в „Луцифер“, и в „Светици и перверзници“, както и в следващия текст, върху който работим, е, че църквата, като институция, а не религията, е една от най-лицемерните институции, с които човечеството се е сблъсквало. Да, тя е направила много добри неща, но също така е причинила не по-малко вреди, отколкото една война може да нанесе.
Гледайте моноспектакълът с участието на Боян Арсов „Луцифер“ от Хосе Варлета, режисьор Николай Младенов, на 9 юни от 21:00 ч., Ретро клув, ФКЦ – Варна.