Едуардо Гереро е от звездите на международната фламенко сцена. От 2002 г. се изявява заедно с едни от най-значимите фламенко изпълнители в Испания като Антонио Каналес, Ева Уербабуена, Аида Гомес и други. Отличаван е с престижни награди. От 2011 г. насам  пътува със собствени представления, като до днес има над 10 солови спектакъла. С хореографа и танцьор Едуардо Гереро разговаря Десислава Василева по повод неговия спектакъл „Морски фар“, част от международната селекция на фестивала.

 Как вашето обучение в Консерваторията по класически и съвременен испански танц в Кадис повлия на уникалния ви стил?

Попаднах съвсем случайно в консерваторията по танц в Кадис. Започнах да изучавам фламенко на 6-годишна възраст в училище, където се преподаваше единствено този вид танц. Учителката, виждайки моите способности, реши, че трябва да разширя своето обучение. Тогава положих изпит за прием в консерваторията, където ме приеха. Там осъзнах, че съществува много по-широк спектър от танци, отколкото си мислех. Това преживяване ме обогати както лично, така и артистично. Разшири се моето виждане за фламенко, започнах да гледам на всички тези танци като свои. Разбрах, че всъщност всички те могат да се впишат в рамките на фламенкото, а това ме провокира да гледам на танца по един по-различен начин. Благодарение на всички тези знания започнах да напредвам в различни курсове и осъзнах, че моите способности не са само за фламенко и че ми дават възможност да се развивам много повече като артист.

Как поддържате равновесието между традиционното фламенко и вашите собствени иновативни техники?

Равновесието съществува, когато човек е наистина честен в това, което иска да направи, и винаги се обръща към традицията и своите корени. Основното в поддържането на баланс между традицията и съвременността е винаги да си спомняш какви са основите и оттам да сътвориш нещо ново и еволюционно, което искаш да покажеш на света. Трябва да влезеш в репетиционната с отворено съзнание, не за да направиш нещо невиждано досега, а за да предприемеш вътрешно търсене на това, което искаш да разкажеш. Винаги обаче трябва да знаеш, че основната ти дисциплина е фламенкото, в което са твоите корени и принципи.

Какво ви вдъхнови да създадете „Морски фар“ и какво символизира фарът за вас лично?

Като гражданин на Кадис винаги съм искал да създам спектакъл за гледките, които виждах в родния си край. Точно в Калета имаме прекрасен фар, който осветява цял Кадис и се върти. Тези лъчи светлина разширяват видимата част на града. Идеята се появи, когато ни предложиха да направим турне, в което щяхме да играем по всички фарове на Испания през цялото лято. Решихме да се вдъхновим от поетичността на фара и поезията, в който той присъства. Това е има силна връзка с моя край.

Естетически това се превежда в елегантността и амплитудата на ръцете, която символизира светлината, генерирана от фара, в звука на морето и песните, които се доближават много до родния ми Кадис. Работата върху представлението беше прекрасна и наистина много вдъхновяваща като крачка напред. В него искахме да говорим за неща, с които сме силно свързани, така че в екипа се заобиколих с артисти от Кадис. Избрахме песни, които имат връзка с морето и беше много вълнуващо да можем да направим тримесечно турне по всички фарове на Испания. След това то включи и други части на света. Това е спектакъл, който традиционно представя истината за фламенкото, но с нови нюанси, които изпъкват в начина, по който аз танцувам и изразявам това, което чувствам.

С какви предизвикателства се сблъскахте при хореографирането на спектакъл, който няма драматургия и зависи в голяма степен от импровизацията?

Спектакълът няма конкретна драматургия, но има структура, установени принципи и рамка. В крайна сметка, фламенкото се състои от много импровизация, но има скелет, който задава рамките на тази импровизация; той определя ритъма и в същото време придава свежест, която поддържа танца жив и пълен с магически моменти. Това са онези  пространства, които си позволяваме да отворим за пасажи на импровизация. Обичам тези предизвикателства, защото в крайна сметка те карат да растеш и да откриваш неща в рамките на своя собствен език и собствено изкуство. Карат те да се подобряваш всеки път, щом излезеш на сцената.

 

Как виждате ролята на фламенкото в съвременния танц и култура?

Лично аз не вярвам, че правим съвременен танц. Аз наричам това, което правим, „танц сега“, защото това, което искаме да разкажем и да изразим като артисти, се случва в момента. Имаме разбирането, че фламенкото идва от една отминала епоха и сега живеем в друго време. Невъзможно е да танцуваме както преди, въпреки че на много моменти на сцената си спомняме за артистите, които бяха вдъхновение за нас. Това, което се опитваме да предадем с тези движения, е, че искаме да говорим за нашата истина, искаме да се изразяваме такива, каквито сме, искаме да създадем личен език и да отведем танца до най-важните места на света, за да могат хората да му се наслаждават и да осъзнаят как това изкуство продължава да расте и да се развива. Да се запознаят с нови артисти, които танцуват и хореографират, обогатявайки и разширявайки фламенкото.

 

Гледайте Едуардо Гереро в „Морски фар“ на 9 юни от 19:00 ч., Драматичен театър – Основна сцена.