Много е важно, че спектакълът „Племе“ повдига така публично и категорично темата за различните общества, които съществуват около нас и които биват пренебрегвани от мнозинството. То, от своя страна, се опитва да ги включи, без да се правят усилия да се разбере какви са техните нужди и дали изобщо искат да бъдат част от общото. Мисля, че спектакълът успява да повдигне точно този въпрос, който всеки би следвало да си зададе – „Защо аз искам другия да бъде като мен, а аз не се опитам да видя какви са неговите нужди? Дали той наистина иска да бъде като мен или е щастлив с това, което има?“

Това, което ми направи впечатление от режисьорското решение е, че Зафир Раджаб се е стремил да постигне кинематографичност и достоверност на представлението, на актьорската игра и изобщо на внушението – да потопи зрителя в живота и дома на семейството, което не се разбира. Този тип игра изисква изключителна точност и концентрация в артистите, както и издържаност от край до край, за да може да се проведе силата на това послание. Има моменти в спектакъла, които не издържат до край и това предизвиква леки пропадания. Това вероятно се дължи на новата сцена и на фестивалната атмосфера. „Племе“ е един много добър и важен опит за повдигане на значима тема, проведен е чрез интересен режисьорски артистичен жест. 

Винаги много се радвам, когато Станислав Генадиев и Виолета Витанова имат премиера, защото ми как те работят. В “Saline Nebula” особено впечатление ми направи начинът, по който хореографията и изпълнението се вглеждат в детайлите, минимализъмът, с който се работи. В движенческия пърформанс на Марион Дърова Генадиев/Витанова са извели всичко това на преден план. В темата за раждането, за първичното, първообраза, архетипа на живота, който преминава от едно пропукване в раздвижване. Смятам, че Дърова се е справила наистина чудесно с минималистичните движения, които й се е наложило да изпълнява с тялото си.

Материала подготви Анита Ангелова

 Проектът „Театрален Шоукейс 2024“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“.