С младия режисьор Владислав Стоименов разговаря Десислава Василева по повод представянето на спектакъла „Арт” като част от българската селекция на фестивала. 

„Арт“ е от спектаклите-събития през изминалата година. Какво ви накара да се обърнете към този текст?

„Арт“ е пиеса, която има много добра изградена драматургична структура, както и чудесна театрална ситуация. Темата, съдържанието и природата на конфликта и персонажите са един от основните двигатели на това да избера именно този текст. Темата за стойността на приятелството и разрива в разбирането за изкуство е много любопитна за мен да се изследва.

Екипът, с който работите за реализация на спектакъла, е с млади и вдъхновяващи нови лица в театралния живот в България. Как протече работният процес?

Имахме добър начин на работа и стиковка, а и хората, с които работих, са ми близки приятели. Това много допринесе за осъществяването на спектакъла, имайки предвид, че в пиесата конфликтът е именно за това и актьорите – Петър Петров-Перо, Георги Гоцин и Кирил Недков постигнаха много.

Как интерпретирате темата за изкуството в пиесата? Какво е вашето мнение за бялата картина, която предизвиква толкова силни емоции и конфликти сред героите?

Темата за изкуството и в частност в пиесата търпи различни интерпретации. За мен лично картината е по-скоро поводът за избухващия конфликт, а истинската причина за него са премълчаните неща, които на принципа на домино ефекта събарят всичко. През хиперболизацията на малкото и на пръв поглед дребното се стига до големите разломи и катаклизми.

Спектакълът е вашият първи  професионален досег до режисьорската позиция. Какви предизвикателства срещнахте при прехода от актьор към режисьор за този проект?

Всеки текст има свои особености и кодове, които трябва да бъдат намерени. В „Арт“ предизвикателното бе да открия онези механизми и принципи на поведение, които да бъдат верни за нас самите.