Театроведът Венета Дойчева с отзив за моноспектакъла на Елена Телбис по пиесата на Сузи Милър

Изключително впечатлена и развълнувана съм от спектакъла „Prima Facie“. Мисля си, че той успява да придаде сложност и дълбочина на един сериозен проблем, изследвайки неговите драматични и социални измерения, както и въпросите за правосъдието и човешката същност в рамките на закона. Спектакълът е силен не само като тема, но и като мащаб на текста, а актьорската игра на Елена Телбис го превръща в нещо изключително и искам лично да я поздравя и да ѝ благодаря като зрител.

Тя успява уверено да ни поведе през сложното движение на преосмисляне на същността на закона и правосъдието, като в същото време ни показва какво означава да бъдеш човек, който парадоксално създава и прилага този закон, но и може да се намесва, когато той е недостатъчен. Присъствието на Телбис на сцената е убедително и изобличаващо както обективната реалност на социалния живот и необходимостта от закон, така и интелигентното съгласуване на формалността на закона с уникалността на човешкото преживяване. Тя не е радикал, който иска да взриви законовия ред, напротив. Тя интелигентно пледира за всички онези аспекти на съгласуването между закона и личния опит.

Впечатляващо е как Телбис изстрадва и двете страни на конфликта в представлението – тя се потапя както в преживяването на потърпевшия, търсещ възмездие, така и в логиката и нуждата от закон. Тази двойственост придава на спектакъла дълбочина и богатство на резонанси.

Публиката не е заставена само да слуша тези или да преживява емоцията на персонажа, а пряко да осмисли противоречивия свят, в който живеем. Пиесата и актрисата показват, че щом нещо е човешко дело, то няма нерешимост, винаги има човешки поглед към тази противоречивост. Особено впечатляващ е ходът на пиесата, който ни лишава от това да разберем какво е отсъдило журито в конкретния случай. Това усилва усещането, че пиесата не залага на интригата и решаването на казуса, а на размишлението и съпреживяването.

Това е истинския театър за мен – такъв, който включва зрителя в преживяването и го активизира да вземе отношение. Респектирана съм от работата, която видях, и от актьорската игра на Елена Телбис. Това е театър, който вълнува и провокира.

Материала подготви Жаклин Добрева.