Театрална работилница „Сфумато“ участва във фестивалната селекция със спектакъла „О, щастливи дни“. Известната филмова и театрална актриса Светлана Янчева разказва пред Десислава Василева за работата си върху Бекетовия текст и режисьорката Маргарита Младенова.

С режисьорката Маргарита Младенова работите заедно още от самото начало на вашата театрална кариера. Как това дълго професионално и творческо партньорство се отрази на съвместната ви работа в спектакъла „О, щастливи дни“?

Това е една общо взето неизбежна среща. Ние отдавна мислехме, че трябва да направим нещо заедно и така се случи. Това е нещо, което е мислено. Маргарита се чудеше какъв текст да направим и един ден ми се обади и ми предложи да работим върху „О, щастливи дни“ от Бекет. Ние се познаваме, работили сме много дълго време заедно. Имаме изграден общ език.

Ролята на Уини е изключително изпитание в словесен мащаб. Какво е особеното в езика на Бекет и какви специфични предизвикателства ви поставя текстът на пиесата?

Тя не е предизвикателство само в словесен мащаб, но и чисто в умствен и психологически, защото през един такъв текст не можеш да минеш формално. Общо взето той те разболява по някакъв начин, защото това не е обикновен текст, той е много граничен текст, писан в контекста на смъртта. Мислех, че ако го науча, половината от работата е свършена, защото мисълта на Бекет, включително мисълта на тази героиня, непрекъснато скача. Има много нелогични връзки и трябва да намериш някаква желязна логика, за да можеш да го запомниш. Да можеш да възпроизведеш този текст. Това беше сложното. Да се намери този поток на мисълта, да се намери логиката на мисълта на Уини. Това беше най-сложното.

 

Каква психологическа подготовка беше необходима за изграждането на образа и как се справяте с емоционалното натоварване, което изисква тази роля?

Ти или се хвърляш в това, или просто не го правиш. Аз съм се отказвала да работя върху този текст преди години, защото ми се струваше буквално животоопасно и сложно. Не се чувствах готова. Не че когато започнах сега, се чувствах по-готова. Общо взето мисля, че с по-голяма доза безотговорност трябва да се подхожда към този текст, да не се плашиш и просто да вървиш заедно с мисълта на автора и да му се радваш, да изпитваш удоволствие. Независимо от тежестта му и от проблемите, които засяга.

Решението на сценографа Никола Тороманов е изключително любопитно със своята абстрактност. Как се справихте с физическите ограничения на ролята, тъй като героинята ви е почти неподвижна?

Тези ограничения по някакъв начин ми помагат. Общо взето дори ми дават някаква свобода. Когато си по-ограничен, човек мисли, че губи свободата си, но в случая не е така, защото започваш да мислиш за други изразни средства, когато тялото ти е неспособно да ти помогне. Започваш повече да работиш с мисълта и с логиката на мисълта. Не съм изпитвала някакво затруднение. Е, разбира се, когато репетирахме прекалено дълго време леко, се схващаш.  Това е нормално, естествено. Представлението не е кой знае колко дълго и ограничението не влияе. То даже помага.

Гледайте „О, щастливи дни“ на 5 юни от 18:00 ч. и от 19:30 ч., Драматичен театър – Основна сцена.