Отзиви за моноспектакъла на Андрю Скот от програма на NT Live – най-доброто от британския театър на киноекран от театроведа Мира Тодорова и актьорите Ириней Константинов и Калоян Желев

Всички фасети на действителността, концентрирани в едно човешко същество

Мира Тодорова, драматург на Народен театър „Иван Вазов“

Аз съм изключително впечатлена от спектакъла. Познавам Андрю Скот и много го харесвам. Харесвам начина, по който той борави с изразните средства на езика и на тялото както в театъра, така и в киното. Смятам, че той просто е изключителен. Мисля, че е плод на една изключителна школа на театъра във Великобритания. До голяма степен намирам този спектакъл за част от тази традиция. Традиция на театър, базиран на текст и на изключителна актьорска игра. За разлика от голяма част от европейския театър, който гледаме в момента, „Вуйчо Ваньо“ не разчита на нови технологии. Това на мен ми е изключително интересно. В съвременния европейски театър режисьорите представят  цялата многоаспектност на света до голяма степен през разнообразни технологии и видеозаснемане.. Във всякакви ракурси и перспективи.

Докато тук всички тези  фасети на действителността са концентрирани в едно човешко същество през света на Чехов. Това смятам, че е изключително точно, интелигентно, прецизно, абсолютно впечатляващо изпълнено. Изключително много ми харесва..

Чух някои хора да коментират, че това е един самоцелен опит просто един актьор да играе целия Чехов, но на мен ми хареса именно това концентриране в човешкото, в екзистенцията на човешкото. Не толкова по какъв начин светът, обществото, културата, политическите перспективи влияят на човешкия живот, а самият човек, в неговата способност да живее. Тук е целият свят на Чехов, който говори общо взето за едни и същи неща – за неспособността да се живее, за невъзможността да се намери любов, за нереализираните копнежи, за разочарованието от живота, което започва всъщност с разочарованието от себе си. Виждаме цялото това вътрешно нещастие, вътрешна трагедия през всички тези персонажи като фасети на едно и също нещо. Така го видях аз. Изпълнено по един абсолютно забележителен начин.

Този спектакъл е сред най-запомнящите се театрални събития

Ириней Константинов, актьор и директор на Театър „София“

Очевидно работата по този спектакъл е изключително сериозна и полифонична. Адаптацията е направена с голямо внимание към детайла и с огромно майсторство. Актьорът е изключително пластичен, преминавайки бързо и плавно между различните персонажи. В началото ми беше малко трудно да обхвана цялата хармония на героите, защото един човек изпълнява всичко, но с хода на действията това става част от чара на изпълнението.

Тази постановка е изцяло изградена върху блестящите монолози на актьора. Разбира се, няма как да не отбележим вечните Чехови теми, които се засягат и във „Вуйчо Ваньо“ –

темите за надеждата, за живота, за смисъла на нашите действия и бездействия; те са представени по много съвременен и релевантен начин. Докато гледах спектакъла, осъзнах колко съвременно звучат тези теми и колко автентично присъства самият актьор на сцената.

С точни и прости средства той успява да изгради цялата постановка. Замислих се колко много усилия и труд е положил, за да постигне тази изумителна точност на място, на чувства, на поток на действието.

Спектакълът е прекрасен и блестящо изпълнен, което го прави едно от най-запомнящите се театрални преживявания.

Спектакълът представя Чехов в нова светлина

Отзив от актьора Калоян Желев за спектакъла „Вуйчо Ваньо“

Много рядко се разчувствам, когато гледам нещо. При този спектакъл това беше някак неизбежно. Актьорската игра много ме впечатли. Гледайки изпълнението на Андрю Скот, не можех да си обясня как прави всичко това. Бях изумен колко бързо преминаваше от персонаж в персонаж и абсолютно всяка характеристика излизаше наяве, всичко се разбираше. Историята вървеше и нямах нужда от обяснение какво се случва.

Докато бях студент, работихме върху творби на Чехов и тогава не успя да ме грабне. Може би проблемът беше, че бяхме много разпилени и объркани. Според мен бяхме и все още малки за Чехов. Не съм имал възможност да гледам много спектакли по негови текстове, но си спомням прожекцията на „Три сестри“ на режисьора Тимофей Кулябин, която наистина много ме впечатли. „Вуйчо Ваньо“ с Андрю Скот е нещо много различно, тъй като Чехов много се занимава с човека, това изпъкваше изключително в това представление. На мнение съм, че подобен иновативен подход към класически текст представя Чехов в нова светлина Това е автор, който е едновременно класик и същевременно съвременник, и ако някой, който не разбира творчеството му, тръгне да го поставя, има опасност да го представи като нещо отживяло и скучно. Човекът, който го поставя, трябва да знае какво прави, да разбира и да е наясно какво иска да постигне. Най-добър пример за спектакъл, който е успял да съчетае всичко това, за мен е именно този „Вуйчо Ваньо“ с Андрю Скот.