Интервю на Жаклин Добрева с актрисата Радена Вълканова, която в спектакъла „Хага“ влиза в ролята на президента на Русия Владимир Путин.

Каква беше първоначалната ви реакция, когато разбрахте, че ще играете Путин в спектакъла „Хага“ на режисьора Галин Стоев? Как се подготвихте за тази среща с един реална личност, към която всеки има различни представи и отношение?

Спомням си, че бях много изненадана, когато Галин ми каза. Смяхме се и двамата. Това негово решение е още от самото начало на работния процес. Не го очаквах, но приех задачата с интерес и любопитство, както подхождам към всяка роля. Цялата ми подготовка протече по време на репетициите, а във вкъщи гледах клипове, филми и се опитвах да си намирам полезна и достоверна информация. Но за мен най-важен е процесът с режисьора, на него му имам пълно доверие и бях радостна, когато с Галин имахме общи виждания за този образ.

Успяхте ли да разберете нещо повече за личността на Путин?

Да, разбира се. Прочетох негова биография от една полска журналистка. Беше ми изключително полезна, за да се запозная по-отблизо с тази личност. Разбира се, има много информация – някои неща бяха любопитни, други като че ли ми се искаше да не ги бях разбирала.

Това е поредният ви творчески процес с режисьора Галин Стоев. В интервюта сте споделяли, че с него създавате едни от най-силните си роли – Хана в „Аркадия“ на Том Стопард, Саша в „Кислород“ на Иван Вирипаев и други. Какво за вас е най-ценно в работата ви с него и с какво се отличава театърът му?

За мен най-ценното в работата ми с Галин е това, че сме приятели от много дълго време и продължаваме да бъдем. Много се радвам, че той обича да работи с мен, както и аз обичам да работя с него. Той ми се довери за редица сериозни проекти, които ми дадоха много в моя професионален път. Процесите с Галин винаги преминават много леко и спокойно. С него сме били партньори на сцената и като актьори, и това доверие се изгради постепенно в годините на работа заедно. Разбира се, когато го има това чувство, се получават интересни неща. Надявам се и смислени, и хубави.

„Хага“ се вписва в границите на политическия театър. С какво смятате, че този спектакъл е важен днес?

Важен е, разбира се, и не само той, а всички спектакли, които ни карат да обърнем внимание на живота около нас. Бих се радвала, ако този спектакъл нямаше причина да съществува, защото представя един свят на война. Но за съжаление, това е нашето време и театърът трябва да се занимава с него. Важно е.

Смятате ли, че сега е точното време на този спектакъл?

Абсолютно, да, дори малко закъсня. Според мен трябваше и по-рано да се направи, но така се стекоха обстоятелствата. Текстът на Саша Денисова се появи, след това и намерението на Галин, а накрая и смелостта на Народния театър да приеме идеята.

През този сезон успяхте да привлечете вниманието на театралните награди „Аскеер“, които ви номинираха в категория водеща женска роля. Как се отнасяте към тази оценка?

Благодарна съм на колегите.

Мислите ли, че наградите могат да бъдат коректив на номинираните? На всяка цена ли е разочарование, ако не се вземе награда?

Не, разбира се. Наградите имат субективен характер и човек не трябва да разчита само на подобни отличия. За мен ценното е да преследвам това, което истински ме вълнува. Наградите са нещо приятно, но те са по-скоро някаква суета според мен.

Вие не споделяте много за метода ви, с който подхождате към изграждането на образи…

Да, така е, нямам точно определен метод. За мен това зависи много от режисьора – как ще зададе темата и какъв реално е неговият метод. Понякога ти харесва, понякога не, но трябва да се съобразиш с това. Така работя аз. Ето сега например репетираме „Медея“ по Еврипид с Деклан Донелан по метод, с който не сме се срещали. Той има коренно различен начин на работа и пристъпване към пиесата, към образите и към пространството. За мен е важно всеки процес да бъде различен.

 Като актриса в Народен театър „Иван Вазов“ какви са наблюденията ви за публиката? Променя ли се и каква е взаимовръзката ѝ с театралните процеси у нас?

Не съм сигурна, че мога да отговоря на този въпрос. Много пъти съм била убедена, че даден спектакъл ще се радва на голям успех и ще има публика, но не винаги се е случвало така, както и обратното. Въпреки това се радвам, че има много млади хора, които ходят на театър. Търсят се нови и различни форми, фокусът не е само върху лесните за гледане представления.

Гледайте „Хага“ от Саша Денисова с режисьор Галин Стоев на 2 юни от 19:00 ч. и на 3 юни от 19:30 ч. на Основна сцена на Драматичен театър – Варна, част от българската селекция и програма „Шоукейс“ със субтитри на английски език