От 1 до 15 юни 2024 се провежда 32-то издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тазгодишната програма отново представя разнообразни заглавия от страната и от Европа. Какви са посланието и характерът на фестивала тази година?
Николай Йорданов: Всяка година фестивалът се опитва да улови събития, които са се случили през последните един-два сезона на българска сцена, и също така да представи интересни международни спектакли, които да покажат на българската публика високи артистични постижения, нетрадиционни форми на театър, хибридни форми между театър и музика, театър и танц. Бих казал, че фестивалът е един калейдоскоп, който се опитва да обхване преди всичко актуалността на театралната сцена. Много е трудно фестивалите в България да подчинят цялата си програма само на една посока и на строго определена тематична линия. Така че именно това разнообразие от актуални и интересни театрални събития е в сърцевината на фестивала и тази година.
Можем да забележим силно присъствие на моноспектакли във фестивалната програма, както и в театралните афиши този сезон като цяло. Според вас какво провокира предпочитанията на творците към този формат днес?
Николай Йорданов: Това е много важен въпрос. Тази година наистина се забелязва силно присъствие както на български, така и на чуждестранни моноспектакли. Те преди всичко будят нашия интерес, но в по-широк план си мисля, че трябва да забележим как през последните години, наред с все още съществуващия режисьорски театър, се забелязва тенденцията за развитие и на театъра на актьора.
Асен Терзиев: Моноспектакълът е предпочитана форма от актьорите, защото служи като стимул за изява на техните качества, като този жанр не е за всеки актьор. Това, което забелязвам на съвременната театрална сцена, е, че този формат се използва от артистите, за да изразят нещо много лично и откровено за себе си. Подобен пример е гостуващият спектакъл от Унгария „Моят славен живот с баба“. Представлението е публична изповед на младия Ласло Гьондор, който освен актьор е и негов автор и режисьор. В програмата можем да забележим и моноспектакли по утвърдени заглавия като „О, щастливи дни“ от Бекет и „Великденско вино“ от Константин Илиев. От друга страна, спектаклите с участието на Весела Бабинова и Елена Телбис са по съвременни пиеси и поставят много актуални проблеми, свързани с мястото на жените в съвременното общество. Наистина тази година програмата е много наситена с този форма и с нетърпение очакваме реакцията на публиката както за българските, така и за чуждестранните спектакли.
Основен акцент от международната програма е гостуването на мултимедийния концерт „Чаплин пианисимо“ със специалното участие на сина на Чарли Чаплин – Юджийн Чаплин. Какви са предизвикателствата, пред които се изправяте като организатори, за да представите подобни мащабни продукции?
Николай Йорданов: Бих обобщил предизвикателствата в две посоки. В случая това е швейцарско представление и стандартът там е много различен от този в България. Неведнъж съм споменавал, че техническите условия на българските сцени все още изостават от световните стандарти. Друго предизвикателство, пред което се изправяме, е системата на субсидиране на българските държавни театри, която в момента поощрява преди всичко комерсиални продукции, а това води до загуба на зрителския интерес към по-иновативни театрални форми. Все по-рисково е за нас, като организатори на фестивала, да програмираме спектакли извън традиционния комерсиален театър, с който българският зрител вече е свикнал. Възпитаването на публиката в друг тип естетическо отношение към спектаклите е част от трудността.
Асен Терзиев: Гостуването на този спектакъл е част от съвместната програма „Интермецо“ на театралния фестивал и на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Програмата между двата фестивала се стреми да съчетава заглавия на границата между музика и театър. „Чаплин пианисимо“ в България се осъществява благодарение на партньорството и с агенцията, която организира представянето му в София и Пловдив – Upi Agency и „Арт Продакшънс“. Представлението обикаля от много време европейските сцени и сега сме щастливи, че ще бъде показано и в България. То е създадено от сина на Чаплин и е посветено на неговата музика – самият Чаплин е композирал музиката за своите филми. Спектакълът включва и лични истории, които само човек, близък до него, може да разкаже. Предизвикателство е създаването на тези партньорства и контакти, без които не би било възможно гостуването на такава голяма звезда.
Наред с представленията на живо, фестивалът продължава да показва прожекции от програмата на „NT Live – най-доброто от британския театър на киноекран“, както и онлайн излъчвания на театрални спектакли. Как приема публиката подобен вид представяния? По какъв начин тези формати влияят на възприятията ѝ?
Николай Йорданов: Започнахме да излъчваме спектакли онлайн по време на COVID пандемията и забелязваме, че има интерес към тази форма на представяне. Излъчванията в интернет дават възможност на изкушените зрители от театъра да видят постановки, които е трудно да гледат на живо. С тази заформила се традиция фестивалът увеличава своята публика, тъй като всеки на територията на България може да гледа тези продукции от нашия сайт viafest.org. А представленията от програмата на NT Live показват много висок художествен стандарт, заснет по един чудесен начин.
Асен Терзиев: В съвременния свят хората свикнаха да имат достъп до театрални събития чрез различни медии и онлайн платформи. Театърът вече е част от дигиталната ера, особено след COVID пандемията, когато записите на представления в интернет се превърнаха в основен начин за поддържане на връзката с публиката. Все пак прожекциите на театрални представления не се възприемат като заместители на живите изпълнения, тъй като театърът е живо изкуство, което се ражда и умира в конкретен момент. Дигиталните излъчвания обаче дават възможност за показване на представления, които иначе не биха могли да се видят на живо, защото някои от тях дори не пътуват по европейските сцени. Технологиите толкова са се развили, че могат да бъдат добър посредник тогава, когато е невъзможно да се гледа някой спектакъл на живо. Тези дигитални програми предоставят уникална възможност на българската публика да се докосне до световния театър и има интерес към тях.
В рамките на фестивала се предвижда и провеждането на панелна дискусия на тема „Цензурата: преди и сега“. Какви са вашите наблюдения – защо този въпрос вълнува театралите?
Николай Йорданов: Фестивалът винаги се е стремял наред с показването на спектакли и други сценични събития, да въвлича в диалог неговите гости и участници. Тази година решихме в рамките на театралния „Шоукейс“, който събира гости от страната и чужбина, за да гледат български продукции с превод на английски език, да направим една дискусия, в която всеки да предложи своя рефлексия под формата на изказване и въпроси върху големия проблем за цензурата. И не случайно казваме „Цензурата: преди и сега“. Когато говорим за тоталитарните общества, там нещата са много ясни. В тях доминира идеологическата цензура. А днес в демократичните общества съществува ли цензура? И под каква форма? Ето това е един от тънките въпроси. И тук ще имаме различни мнения, интересно е да ги чуем.
Наред с тази голяма дискусия бих посочил и интересния разговор на 2 юни за театъра на режисьора Иван Станев, с когото за съжаление наскоро се разделихме. Участниците в нея са хора, които са работили с него, хора от фестивала, критици, наблюдатели и др.
Като дългогодишни организатори на фестивала смятате ли, че отношението и интересът на публиката към театъра се е променил през годините?
Николай Йорданов: Този интерес не може да бъде точно измерен освен с пълните зали, но безспорно можем да забележим, че се сменят поколенията, а с тях и предпочитанията. Публиката се движи в крак с времето и това донякъде се отразява на нашия избор на спектакли от програмата. Да, можем да кажем, че публиката израства и разширява своите хоризонти, но все повече съществува натискът на масовата продукция, която всеки ден буквално формира нейния вкус.
Асен Терзиев: През последните двадесет години публиката във Варна значително се разви и промени. Когато станах част от екипа, зрителите като че ли проявяваха по-малко интерес към програмата. В началото публиката за международните представления се състоеше основно от театрални професионалисти, но сега това вече не е така. С времето публиката със сигурност стана по-отворена и толерантна към различните форми и нови идеи.
Международният театрален фестивал „Варненско лято“ 2024 се открива на 1 юни със спектакъла на Народния театър „Великденско вино“ от Константин Илиев, режисьор Явор Гърдев, от 19:30 ч. на основната сцена на Драматичен театър – Варна.