„АДСКА КОМЕДИЯ“: КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО

„Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ е музикално-театрална адаптация на събитията около психопата Джак Унтервегер. Неговият случай предизвиква емоции не само в Австрия и отваря тема за дълбоко противоречивата човешка природа. Унтервегер е осъден за убийство в нетрезво състояние през 1976 г., но е освободен заради литературните си опити, които започва в затвора и стават високо оценени от интелектуалните среди. Той е освободен предсрочно от затвора през 1990 г., след като австрийската културна сцена води кампания за освобождаването му. Но след това убийствата му продължават в Австрия, Чехия и Калифорния. На 29 юни 1994 г., веднага след произнасянето на осъдителната присъда, Унтервегер се обесва в килията си в затвора в Грац.

Холивудската звезда Джон Малкович се превъплъщава в ролята на Йохан „Джак“ Унтервегер в неговата посмъртна, т.е. измислена автобиография, в която за първи път разказва предполагаемата истина за живота и смъртта на известния сериен убиец от 1970-те. Знаменитите сопрано-певици Чен Райс и Сузане Лангбайн влизат в ролите на жените в живота му и интерпретират арии от Вивалди, Моцарт, Хайдн и Вебер, като темите на всички тях са свързани с любовта и насилието.

Мартин Хазелбьок с оркестъра “Виенска академия”

Инициаторът на проекта, Мартин Хазелбьок, понастоящем основател и диригент на престижния бароков оркестър „Виенска академия“, разказва как всичко е започнало:

„През 2003 г. поех длъжността артистичен директор на бароковия оркестър Musica Angelica в Лос Анджелис. В неговия борд беше легендарният дългогодишен директор на Лосанджелиската филхармония Ърнест Флайшман, когото скоро попитах защо оркестърът му никога не сътрудничи с филмови звезди, работещи в града: „Те не биха се ангажирали“, беше ясният му отговор. Докато концертите на оркестъра се определят за две години напред, филмовите звезди все трябва да са свободни за следващия филм, който – ако бъде финансиран – ще трябва да се заснеме за кратък период от време. Следователно те не могат да си позволят дългосрочно планиране. Малко по-късно, през 2007 г., срещнах Джон Малкович по-скоро случайно. След един концерт Мартин Вайс, тогавашният генерален консул на Австрия в Лос Анджелис, беше организирал вечеря, на която беше поканена и виенската дизайнерка на костюми Биргит Хутер заедно с Джон, с когото тя току-що беше работила. Още по време на вечерята се разрази оживена дискусия: „Как може един класически музикант да си сътрудничи с актьор?“. Не след дълго споделих с Джон афинитета си към класическата мелодрама и започнахме да търсим материал за проект, който би могъл да се реализира с Musica Angelica. Заедно намерихме дата за премиера и така го включихме в програмата за сезон 2007/08, без да имаме предвид конкретна пиеса, още по-малко пък тема за представлението.“

Сцена от спектакъла

След известно време двамата се срещнат в Париж, за да обсъдят възможни теми за мелодрама. Първият вариант е  „Братята Хайнрих и Томас Ман в изгнание“,  драматизирана версия на „Аустерлиц“ от В. Г. Зебалд, но той бързо бива отхвърлен. „Нямахме пиеса, а времето ни притискаше“, спомня си Хазелбьок. Отново Биргит Хутер успява да помогне. По време на срещата ни с Малкович в хотел „Бевърли Хилс“ тя споделя, че същата вечер в една книжарница в Холивуд ще бъде представена биографията на Унтервегер на английски език от Джон Лийк. Джон Малкович отива на представянето и след това обявява: „Това е нашата тема!“.

„Пет месеца преди насрочената премиера имахме тема, но все още нямаше пиеса“, продължава разказа си Мартин Хазелбьок. „Все още си спомням разговора с Михаел Щурмингер, когото бяхме помолили да ни сътрудничи: трябваше да се разработи нов формат – текст за превъзходен театрален актьор в комбинация с класическа музика. На сцената музиката трябваше да е равноправна с актьорската игра, текстът  – съобразен с големия актьор, с неговите специален профил и умения. Основната идея на пиесата се дължи на Щурмингер: агентът на Унтервегер кани публиката на последно четене post mortem. За да стимулира нейния интерес, той е наел оркестър и „две красиви дами“, които да изпеят „някои старомодни песни“. На тази основа се разгръща сюжетът на пиесата.“

След като е намерена нейната рамка, трябва да се изберат музикалните произведения, които да се включат: „Пътуването към ада“ от „Дон Жуан“ от Глук се приема за логично начало, последвано от арии и сцени, които – подобно на „Сцена на Беренис“ на Йозеф Хайдн – се фокусират върху една измъчена и изоставена жена.

Премиерата на „Адска комедия“ е на 3 май 2008 г. в театър Barnum Hall в Санта Моника с подзаглавие „Съблазън и отчаяние“. Джон Малкович се е включил интензивно в работата върху окончателния вариант на текста и в репетициите. Фактът, че за първи път филмова звезда участва активно в музикално-театрална постановка, със сигурност е една от причините за големия успех на представлението.

Сцена от спектакъла

Катрин Цехнер, тогавашният артистичен директор на театър „Ронахер“ във Виена, програмира спектакъла в няколко поредни вечери след премиерата там на 1 юли 2009 г. Между 2010 г. и 2103 г. той обикаля света с повече от 100 представления в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Следват още две музикално-театрални пиеси на Михаел Щурмингер с Джон Малкович: „Вариации за Джакомо“ (филмирана като „Вариации за Казанова“) и „Просто ме наричайте Бог. Последната реч на един диктатор“.

„Ще видите една напълно новаторска форма на музикален театър: вероятно за първи път филмова звезда се присъединява на сцената към две оперни певици и бароков оркестър в спектакъл, който дава отговор на първоначалния въпрос: „Как една филмова звезда може да си сътрудничи с класически музикант?“, споделя Михаел Хазелбьок.

„Адска комедия: признанията на един сериен убиец“ се представя от Международния театрален фестивал и Международния музикален фестивал „Варненско лято“ като част от съвместната им програма „Интермецо“ с подкрепата на Министерство на културата и на Посолството на САЩ в България.

Leave a Reply

Your email address will not be published.