Хандан Узал Дюндар гостува на театралния фестивал „Варненско лято” в качеството си на програмен мениджър на театралния фестивал в Истанбул. Тя споделя с Десислава Василева своите коментари за спектакли от фестивалната програма.  

Гледах „Чайка“ на NT Live. На Истанбулския театрален фестивал също правехме такива прожекции. В постановката имаше интересни идеи. Но ми се стори много дълга и пълна с клишета. Очаквах повече.

„Свободно падане“ беше интересно. Наистина се интересувам от такъв вид представления, но ние не програмираме много танц на нашия фестивал, макар че се опитваме да спазваме някакъв баланс. Но нашата публика не е много запозната с такъв вид продукции. Когато говорим за танц, нямаме предвид, разбира се, само балет, а най-вече мащабни съвременни танцови продукции на голяма сцена.

Гледах и „Да яздиш облак“ на Раби Мруе. Преди известно време съм гледала един от спектаклите му – ‘33 rounds and a few seconds’. Познавам начина му на работа. Тук, разбира се, беше много трогателно заради истинската история на брат му. Идеята на самата постановка беше наистина интересна. Този път мисля, че историята беше твърде реална. Струва ми се малко странно да се постави по този начин. Докато гледах представлението, си мислех за българските и за фестивалните зрители. Чудех се дали им беше интересно. Нямам идея за българската публика, но доколкото разбирам от реакция на „Коприна“, като че ли тя се интересува повече от традиционен театър.

„Коприна“ беше мащабна продукция. Традиционна, разбира се, но в нея всички елементи бяха използвани по много добър, красив и деликатен начин. Това ми хареса. Текстът също е специален. Не съм чела книгата, но познавам работата на Алесандро Барико. Радвам се, че видях този спектакъл.