Марчин Завада е артистичен директор на международния театрален фестивал в Келце и на Театър Жеромски, Келце, Полша. Тази година той е гост на програма „Шоукейс“ и Анита Ангелова разговаря с него за впечатленията му от представените продукции.

За последен път бях  на фестивала „Варненско лято“ преди единайсет години и сега ясно виждам, че той израства, но също така и че театърът се променя. Сега гледаме много по-интересни неща от преди. Тук театърът е много по-различен от полския, като нямам предвид това в негативен смисъл.  Просто е по-различен.

Спектакълът, който най-много ми хареса и който бих поканил в Полша, беше „Орфей“ на Йерней Лоренци. Той е известен в Полша. Канил съм две негови представления на моя фестивал и мисля, че това е много добро предложение български театър да се покаже в Полша. Така че, ще помисля за това.

Мисля си, че преди десет години младите режисьори тук, в България, поставяха много стари текстове, за които мога да предположа, че не ги интересуваха истински. Изглеждаше така, сякаш някой ги е накарал да ти поставят. Сега виждам, че режисьорите са по-свободни или може би просто са по-смели да се занимават с текстове, които са им по-близки.

Щастлив съм да съм тук. За мен е много обнадеждаващо, че сега е лято, всички градини и заведения са отворени, а хората все още идват на театър и гледат понякога не много леки представления. Не знам дали дори не ви завиждам малко, защото в Полша в момента не е толкова лесно да се показва театър, залите са празни, защото хората са някъде другаде. Така че, поздравления, че имате такава публика.

Преди малко гледах „Коприна“, който бих могъл да нарека театър-поезия. Той приличаше дори на опера, но не заради музиката или заради силната образност. Помислих си, че в Полша нямаме такъв тип представления, поезията рядко навлиза в театъра. Това ме кара да се замисля дали не можем да направим нещо подобно в Полша, дали не можем да използваме класическа или съвременна поезия в театъра. Не знам, но би било интересно. Не съм сигурен дали това представление би могло да се пренесе лесно в полската реалност.

И отново искам да споделя, че съм много щастлив да бъда тук. Мисля, че селекцията е много по-добра от преди. Това е много добър фестивал и виждам, че сега участват много по-модерни представления. Театърът трябва да се развива, защото не можем да загубим младата публика, а младите хора имат нужда от различен театър. Мисля, че театралите в България са забелязали това.