Савас Пацалидис е театрален критик и преподавател от Гърция, главен редактор на онлайн списанието Critical Stages, издавано от Международната асоциация на театралните критици. Той беше гост на фестивала и Анита Ангелова разговаря с него за постановките, които е гледал.
За втори път съм гост на варненския театрален фестивал. Аз харесвам малките фестивали, защото те дават възможност да се запознаеш с повече хора и са по-компактни. С други думи, имат по-добър фокус, в сравнение с големите фестивали със стотина представления, където наистина можеш да се изгубиш. Така че харесвам атмосферата на близост тук, възможността да се запознаваш с хората, с артистите, с всички участници и това те кара да се чувстваш у дома, а за мен това е много важно. Харесват ми и представленията в тазгодишната програма. Аз не съм по огромните продукции. Намирам за по-интересни компактните представления с повече перформативни елементи. Тук съм вече три дни и успях да изгледам четири или пет спектакъла. Започнах с „Дебело прасе“, но нека отсега да кажа, че във всички представления много харесах актьорската игра.
В „Дебело прасе“ също. Въпреки че нямаше превод, а и аз не говоря български, представлението дълбоко ме увлече и си мислех: „Боже мой, това са отлични актьори!“. Това важи и за „Дишай“. Актрисата беше като динамит! Истински вулкан. Играеше с много страст и енергия.
Относно „Това не го казвай!“, личи си, че авторката познава тънкостите на театъра. Много се смях, хареса ми, но има една забележка. В текста са заложени твърде много теми. Смятам, че можеше да махне някои неща и да се съсредоточи върху две-три, в които да се задълбочи. Вместо това е решила да използва това, което аз наричам техника на превключване на тв канали, която представя поредица от изображения, но без нещо под тях. Тя е искала да създаде панорама на съвременните проблематики, като всяка изисква допълнително развитие, което тя е избрала да не направи.
А сега за кулминацията на фестивала – „Орфей“ на режисьора Йерней Лоренци. Познавам неговата работа, защото той е идвал на фестивала в Солун. Гледал съм и „Илиада“, едно от най-добрите му представления. Докато гледах „Орфей“, имах чувството, че нещо липсва на драматургично ниво. С други думи, очаквах по-компактна драматургия, която да събере нещата. Мислех си, че въпреки добрата актьорска игра, въпреки отличните гласове, въпреки експлозиите на режисьорското въображение, имаше твърде много от всичко. Но не видях как всичко това се обединява в една фокусна точка. Иначе това беше много богато и модерно представление в стила на Лоренци, който е талантлив режисьор и много добре познава театъра и затова понякога пропуска това, което наричаме сценична икономика. Това, което липсваше на тази постановка, беше именно усет за сценична икономия.
Харесва ми, че тази година можех да гледам повече български представления, тъй като международни продукции могат да се гледат и на други фестивали. А аз исках да се запозная по-добре с българския театър. Както казах, силно съм впечатлен от актьорската игра. Много добри актьори! Това означава, че идват от добра актьорска школа и аз ще отбележа това в рецензията си за фестивала. Интересно е, че в повечето представления, които гледах, режисьорите бяха поели риска да поставят целия акцент върху актьорите. Това означава, че те изцяло разчитат на таланта им и актьорите, от своя страна, се справиха много добре.