Раби Мруе за „Да яздиш облак“

На 7 юни международната програма на театралния фестивал „Варненско лято“ продължава с документалния спектакъл „Да яздиш облак“ на широко известния в света на съвременното изкуство ливански визуален артист и режисьор Раби Мруе, базиран в Германия.

В края на 1980-те години Мруе учи театър в Ливанския университет в Бейрут и прави кариера на актьор, като режисира и собствени пиеси. По време на Гражданската война в Ливан (1975 – 1990 ) много артисти и интелектуалци в Бейрут се обръщат към театъра, тъй като той е една от малкото все още устойчиви форми на изкуство и култура. След френската колонизация на Ливан от 1920 г. до 1945 г. разбирането за театър в страната е силно повлияно от западните практики. Мруе и група приятели експериментират с идея за театър без костюми, с безименни героите и без преиграване. Премахването на тези пластове измества фокуса върху текста, а силата на спектаклите на Mруе все още се крие в неговите брилянтно написани и непредсказуеми истории. В тях видеоинсталацията се среща с фотографията, лекцията – с пърформанса, словото – с музиката. Неговите представления са продуцирани и се показват на водещи сцени в Европа и света.

Раби Мруе

Една от най-популряните му сценични творби е „Да яздиш облак“ (2013), чиято премиера се състои в Rotterdamse Schouwburg в Холандия, Мруе рисува жива картина на живота на брат си Ясер след гражданската война в Ливан. „Това е моята истинска история, но това не са мои мисли. Тези мисли са мои, но това не е моята истинска история“, започва Ясер. Тези начални реплики разкриват, че авторът е Мруе, а не брат му, но също така подсказват универсалността на преживяванията на Ясер. Седнал на бюро, отрупано с DVD-та, Ясер разказва, че е загубил способността си да говори и да разбира речта, след като е бил прострелян от снайперист, докато е пресичал улица в Бейрут през 1987 г. Без да следва каквато и да било линейна драматургия, „Да се качиш на облак“ показва как Ясер поставя DVD-та в плейър едно след друго, като всяко от тях показва кадри, които е заснел по съвет на своя лекар, за да се научи отново да прави разлика между реалност и репрезентация. Точно както Ясер се затруднява да направи разлика между снимка на човек и неговото физическо присъствие, зрителите също се чудят дали Ясер, когото виждат, е актьор, реалния човек или и двете. Когато Ясер се обръща с гръб към публиката, за да гледа кадрите със себе си, превръщайки се в зрител на собственото си представление, Мруе сякаш внушава, че реалността винаги е въпрос на гледна точка.

Ето какво разказва той през Деница Езекиева:

 Каква беше основната отправна точка за „Да яздиш облак“? Дали това беше травмата на брат ви? Разкажете ни повече.

„Да яздиш облак” няма нищо общо с травмата, с лечението или излекуването, с помощта за брат ми на психологическо ниво. Ясер беше ранен през 1987 г., а ние създадохме представлението през 2013 г. Тъй че той вече е преодолял тази травма и има свой живот. По-скоро това е връщане към инцидента, за да разкажем неговата история, но не като разказ за травма…

“Да яздиш облак” Снимка: Sommerszene Salzburg/Bernhard Müller

 Може би като метафора?

Метафора, но и също така начин да зададем въпроси за езика като такъв. Когато той получи нараняването, изпадна в състояние на афазия. Афазията е загубата на способност на човек да говори и да пише, проблем на репрезентацията, на езика. Винаги съм бил запленен от това как той на седемнайсет години трябваше да се научи отново да говори и да пише така, както децата се учат. Удивлявам от начина, по който той си възвърна езика и го усъвършенства – стана поет и публикува книги с поезия.

„Да яздиш облак” е заглавието на първата му стихосбирка и аз го взех назаем за това представление. За мен езикът е особено важен, защото чрез думите, говора и писането ние се различаваме от животните и се превръщаме в така наречените от Аристотел „политически животни“. Можем да създаваме метафори, да пишем поезия, да обсъждаме абстрактни понятия като демокрация, правосъдие и т.н. Това са основните идеи, които ме накараха да се захвана с тази тема, въпреки че тя беше предизвикателство за мен – след всичките тези години тя все пак остава чувствителна за представяне на сцената.

“Да яздиш облак” Sommerszene Salzburg/Bernhard Müller

А как бихте описали метода си на работа?

Нямам фиксиран метод, чрез който да създавам театър и изкуство. Единственият метод е да разчупвам методите, които откривам.

 

Превод от английски: Милена Димитрова

Leave a Reply

Your email address will not be published.