Патрис Павис е международно признат театрален учен от Франция. Той е гост на фестивала и на 8 юни ще изнесе лекция на тема “Нови тенденции в анализа на представлението”. Анита Ангелова разговаря с него за впечатленията му от продукции във фестивалната програма. 

„Чайка“ беше едновременно интересно, но и разочароващо преживяване. Представя  интересна адаптация на текста на Чехов, а постановката изглежда много добре направена с това седене на столове, преместване на столовете, изобщо има една много геометрична подредба, която изглеждаше смислена. Присъствието на всички  актьори на сцената също беше направи интересно – когато някой не играе в дадена сцена, просто стоеше неподвижно, като застинал. Но бях малко разочарован от начина, по който се чуваха гласовете на актьорите. Струва ми се, че те не бяха записани на сцената, бяха много силни и не можеше да се усети размяната на думи между гласовете и между героите на сцената, което малко ме разочарова.

Замислих се и за героия на Треплев –  той беше направен почти сакат и още от самото начало изглеждаше, че няма никакъв шанс да спечели нещо. Той беше неудачник. Но не мисля, че това е правилно. Мисля, че той е млад мъж, който има талант, който би могъл да стане писател, но майка му и нейният партньор стоят на пътя му. Изобщо Треплев е много важен герой в пиесата, а тук остана малко встрани. А сега за актьорската игра. Чудех се защо Маша говореше така, сякаш не беше на себе си. Тя говори без никакви емоции и просто повтаря една и съща схема, сякаш не-играе. Струваше ми се претенциозно, защото не виждам смисъл да е така. Не виждам защо тя трябва да говори по този начин. Иначе, както казах в началото, смятам, че всички актьори бяха добре влезли в образа си. Това са талантливи актьори, като също така беше интересен подходът да не се показват всички неща, обичайния чеховски декор, а да се използва само една много абстрактна обстановка и всичко да се сведе до основите.

Гледах и постановката „Дишай“, която според мен беше много добре направена. Харесва ми смяната на светлината, която прави един детайл видим или невидим, както и изграждането на връзката между двамата герои. Напомни ми за представление, което бях гледал предишния ден – „Това не го казвай!“. В него имаше подобна идея.