Спектакълът „Коприна“ на Пловдивския театър с режисьор Диана Добрева е от най-отличаваните за изминалия сезон и беше селектиран за участие в Световната театрална олимпиада тази година в Унгария. Той е част от програма „Шоукейс“ и по този повод Жаклин Добрева разговаря с режисьорката.
Как избирате текста, върху който ще работите? Имате ли определени текстове наум или първоизточникът е идея/тема, която ви вълнува?
При мен всичко опира до виденията, които един текст или една тема пораждат. Понякога въпрос, който стои в мен, намира своя образ през книга, а понякога чрез книга се обръщам към тема, която ме интересува. Но и в двата случая те трябва да породят образи, да ме предизвикат да си представя как биха стояли на сцена. Случвало се е първоначалното зърно на спектакъла да е звук, усещане за материя, жест. На пръв поглед нещо незначително и понякога твърде отдалечено от сюжета и персонажите, но накрая се оказва, че в това усещане е скрит целият геном на спектакъла. Спектакълът „Коприна“ се роди от невъзможността да забравя звука при работата по копринени буби в една ферма за производство на коприна.
Този спектакъл е втора част от големия проект на Пловдивския театър „Пътуващият човек“. Първото заглавие от това театрално пътуване е спектакълът ви „Одисей“, а съвсем наскоро и „Едип и пророците“ достойно завърши една внушителна трилогия. Какво е посланието, което отправяте с „Коприна“ и по какъв начин подходихте към него?
В „Коприна“ по романа на Алесандро Барико човек достига до красотата през единствения познат път – саможертвата в любовта. Главният герой прекосява целия свят, за да остане безмълвен пред красотата. В империята на красотата човекът открива истинските размери на собствения си дух, осъзнава цената на обичта и смирението. Великата красота на любовта като крайна точка и цел на човешкото пътуване през живота е темата на този спектакъл.
Платоничната любовна история между френския търговец на копринени буби Ерве и безименно момиче, живеещо в японско владение, разгръща метафората на пътя като свързващ различните цивилизации, поставя въпроса доколко те изобщо могат да бъдат съвместими, разкрива коренно противоположните разбирания за основни човешки категории като успех, печалба, цел на съществуването, обществена субординация, модерност и традиции. Но над всички исторически събития, маркирани в спектакъла – бунтове в Япония, съд над литературното произведение на Бодлер „Цветя на злото“, акостирането на американските кораби, нарушили вековната изолация на Япония, превръщането на френското село в промишлен буржоазен слой – властва неизменно нещо, което покорява и източната, и западната цивилизации: необяснимата красота.
За пореден път поверявате драматизацията на текста на Александър Секулов. Творческата връзка, която имате, спомогна ли за изграждането на спектакъла и по какъв начин подходихте заедно към него?
Работата ни с Александър Секулов постепенно се променя през годините. Пред очите ни непрекъснато се въртят около десетина заглавия на книги, както и негови авторски пиеси и чакат своето съзряване. Не всяка книга е удачна за конкретен театър или конкретен момент от живота на този театър. Изборът върху какво да работим е труден и отчита както нашите лични любопитства, така и необходимостите на театрите, в които работим. Все повече с него работим заедно в първоначалното създаване на цялостната конструкция за конкретния спектакъл. В основата е доверието един към друг.
„Коприна“ получи много отличия, но едно от най-големите признания е селекцията му на Световната театрална олимпиада тази година в Унгария. Как реагира чуждестранната публика на българския спектакъл?
Безкрайно сме щастливи от това събитие, чийто мащаб и значение приемаме като голямо постижение за българския театър. Подобен форум, с естетическата си прецизност и широта на погледа си, дава особена, вълнуваща картина на театралния живот по света и ние сме достойна част от него. Вълната от аплаузи след спектакъла, както и задълбочените разговори с куратора на Олимпиадата след това категорично отвориха нови пътища и възможности. Според мнението на голяма част от професионалистите, отдавна не са присъствали на така възторжено приет спектакъл на унгарска сцена, както това се случи с „Коприна“ в театъра в Капошвар.