„Орфей“: вечното търсене на любовта

Известният сръбски театровед проф. Иван Меденица, дългогодишен директор на международния театрален фестивал БИТЕФ в Белград, е във Варна като ментор на уъркшопа за млади театрални критици, който се организира в рамките на фестивала от Международната асоциация на театралните критици и фондация „Хомо Луденс“. След спектакъла „Орфей“ Десислава Василева го помоли за кратък отзив.  

Познавам много добре работата на Йерней Лоренци. Той е изградил свой много прецизен метод на поставяне и оценявам, че човек винаги може да разпознае неговия стил. Той се повтаря, но отвътре се проявяват важни изменения по отношение на историята, на материала, който се развива в конкретно представление. В „Орфей“ се получава интересно как личните истории на актьорите, разказът за техните преживявания се съчетава с реторичната част, с представянето на самия мит, а на трето място са привнесени и ритуални елементи както в речта, така и във физическото поведение на изпълнителите. Решението цялото действие да е изведено на  авансцена, зад която да остане огромната празна сцена, музикалните елементи и ритуалното действие – всичко това знаем от предишната му работа.

Но това, което намирам за специално в това представление, е силно емоционалната история за любовта и за трескавото търсене на близкия, но изгубен човек. Харесва ми начинът, по който се премина от тази радостна, балканска сватба към сцената със смъртта. Това беше много силно и въздействащо, показвайки ни, че не можем да разделиш двете – живота и смъртта, както не можем да отделим нашия свят от подземния свят. По време на антракта, този страхотен актьор, който играеше Орфей (Деян Донков), през цялото време остана на сцената и се спускаше към подземния свят. Това беше фантастичен антракт, защото напълно свързваше горния и подземния свят. Някои зрители останаха да гледат и да изживеят актьорската му игра. Аз също останах, тъй като той присъстваше много силно.

Това са първите ми впечатления. Мисля, че е много добър спектакъл и много ми хареса. Най-вълнуващото беше идеята, че животът и смъртта могат да бъдат преодолени от любовта. Това вечно търсене на любовта.

Leave a Reply

Your email address will not be published.