Театроведът Ина Божидарова споделя своите впечатления след представленията „Това не го казвай!“ (реж. Явор Гърдев) и „Дебело прасе“ (реж. Стайко Мурджев).

Винаги отивам с очакване за интересен спектакъл със задълбочен размисъл, щом става дума за режисьора Явор Гърдев. Изненадващ за мен е изборът му на „Това не го казвай!“ – комедийна пиеса от млада френска авторка. Текстът дава отговори на най-важните въпроси, които ни вълнуват днес – за различните мнения и убеждения в отношението между хората. Разбира се, засегнат е и коронавирусът – тема, която ни преследва вече некратко време. Гърдев се е погрижил това да достигне до зрителите през един остроумен, достъпен диалог в изпълнение на прекрасните актьори. Отбелязвам опита на Явор да потърси корена на тези взаимоотношения, на този лесен обрат на мнения, в зависимост от това какво човек го устройва или не. Но се чудя дали не можем да отидем още малко отвъд това. Като цяло „Това не го казвай!“ е един професионално добре изработен спектакъл, с прекрасно поднесен език, интересна сценография и чудесна актьорска игра. Предполагам, че ще има голям интерес от публиката.

Това, което ми прави впечатление в представленията на Стайко Мурджев, е, че той винаги вниква много дълбоко в темата. Превръща я много в своя. Изключително искрен е в  постановките си и това ги прави още по-интересни. Темата на „Дебело прасе“ е по някакъв начин близка с тази от „Това не го казвай!“ на Льолуш в опита си да открие дали човек успява и как преодолява това да бъде различен от другите. В случая не успява, защото се влияе от чуждото мнение, което се оказва много по-силно от неговото лично. Човек има способността да достигне до тези граници само за да бъде някой в обществото. Стайко Мурджев добре е интерпретирал тази тема в спектакъла си – лаконично, но силно. За това въздействие имат роля, разбира се, и чудесните актьорски изпълнения.

Върху материала работи Жаклин Добрева.