На 5 и 6 юни каним фестивалната публика в „Ребонкърс“, където е изложена кинетичната инсталация „Перипатетик“ на визуалния артист и сценограф Венелин Шурелов, чието представяне ще завърши с пърформанса  „Перипатетик :: Доку-моку инцидент”. Венелин Шурелов е и автор на тазгодишния образ на фестивала, изведен от неговата инсталация. С артиста разговаря Жаклин Добрева.

Тази година от акцентите в програмата на фестивала „Варненско лято“ са вашата кинетична инсталация „Перипатетик“ и пърформансът „Перипатетик :: Доку-моку инцидент”. Какво ще видят зрителите на тези събития? 

Това, което зрителите ще видят, е нов етап от развитието на моята кинетична инсталация  „Перипатетик“ от 2018 г., която беше замислена като основа за авторски пърформанс. Неусетно изминаха няколко години, преди да се намерят условия за преминаване към тази фаза. Фестивалът „Варненско лято“ е запазена територия за експерименти – само това е достатъчна причина за подобно приключение.

Едно от големите предизвикателства, които сам си наложих в него, е създаването на авторски текст за пърформанса и предстоящото му изговаряне пред публика. Стори ми се важно да устоя на това решение и трябва да призная, че никак не беше лесно. Вълнувам се от това как взискателната фестивална публика ще възприеме ролята ми на автор на текст за театър.

Може ли да разкажете малко повече за заглавието „Перипатетик“?

Заглавието свързвам с ходенето като изкуство, като средство за научаване, като привеждане в състояние на будност на ума. Буквалното значение се отнася към школата на Аристотел, който преподава, докато се разхожда, а неговите ученици се наричат перипатетици. Основните действащи лица са Перипатетик 1 – роден и Перипатетик 2 – направен. Наричам го „доку-моку епос“ и 1 действие с няколко значения”. Доку-моку е, защото има части от истински истории, но кръстосани с някои по-свободни версии на реалността.

По какъв начин тази инсталация допълва и развива предходни ваши проекти?

На всеки мой следващ проект гледам като възможност да допълня и развия предходните. Отсъствието на надграждане е равно на творческа смърт. Гледам на конкретния проект като обобщение и концентрация на активната ми работа с текст в последно време. Сценичното събитие е една протяжна разходка между две същества и вслушването във възникналия разговор. Самата фигура на Перипатетик 2 – направен, носи романтичната аура на ходещите поети, но и идеята за зависимостта от природните ресурси, уязвимостта от екологични катаклизми, обсесията към суровини, механо-зооморфната хибридизация, усещането за странен междувидов сблъсък.

Тазгодишната визия на фестивала е вдъхновена от тази инсталация. Какво е посланието, което отправяте с избрания образ?

Беше проява на смелост от страна на фестивалния екип да заложи на подобен образ. Освен че фигурата носи духа на театралното превъплъщение, тя носи и силата на някакво социално въплъщаване. Територията на театралното отдавна не е само мистификация и емпатия от сълзлив характер. Подтекстът на визуалното съобщение съдържа колективното безпокойство, но и възторг от новите територии за трансвидова миграция, симбиотични ритуали, невропърформанс, техношаманизъм, човешко-компютърна интеракция, биопънк, бодихакинг, трансхуманизъм, постчовешки агенти и т.н.