Жаклин Добрева разговаря с режисьора Стайко Мурджев за спектаклите „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир и „Дебело прасе“ от Нийл Лабют, част от българската селекция на фестивала.
Тазгодишното издание на МТФ „Варненско лято“ представя два ваши спектакъла – „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир и „Дебело прасе“ от Нийл Лабют. През годините демонстрирате интерес както към класически, така и към съвременни текстове. По какъв начин подходихте към тези две пиеси от толкова различни периоди? Даден проблем или тема, заложени в текста, ли са първоизточник на вашите режисьорски търсения?
Причините да създам тези два спектакъла всъщност са много лични. По някакъв начин те са посветени на много важни периоди от моя живот, когато съм усещал някакви трудности в общуването с останалите, дори бих казал в личния, интимния живот. Имах усещането, че трябваше някъде да преработя това напрежение, и абсолютно откровено споделям, че това беше целта на тяхното създаване.
Спектакълът „Укротяване на опърничавата“ говори за терора, който се маскира като любов, и за любовта, която се маркира като терор. Много е тънка границата между тези две неща и за мен тя беше изключително интересна за изследване. Разбира се, в основата е пиесата на Шекспир, която познаваме. Тя е много игрова, няма претенции за кой знае какви философски смисли. Но аз открих начин да изразя чрез този текст нещо, което ме вълнува, без да го накърня, а като го надградя.
Текстът на „Дебело прасе“ е много категоричен. Той не носи загадка. Той е като едно кристално огледало, в което публиката може да се види. Силата му е в неговата безпощадност. Особено интересни са ми реакциите на публиката. Тя много често реагира неуместно, неадекватно, неочаквано и аз знам, че това е от неудобството, което изпитва, след като се разпознае в ситуациите на сцената.
Със спектакъла „Укротяване на опърничавата“ представяте вашия съвременен прочит на зрелищната комедия на Шекспир със средствата на ярка театрална изразност. Пренасяте сюжета на пиесата върху цирков манеж, а героите превръщате в акробати и жонгльори. Какво въздействие търсите с това режисьорско решение?
Това решение се роди още със заглавието на пиесата. Думата „укротяване“ може да се преведе и като „дресиране, опитомяване“, а „опърничава“, както е в българския превод, може да бъде „малка мишка, лалугер“. Самото заглавие крие анимализъм и разкрива мотива за дресирането на животното. Оттам се породи този замисъл, че опърничавата не се укротява. Всъщност тя е едно животинче, което трябва да бъде дресирано. В процеса на работа се породи интересът ми към връзката между дресьора и животното. Започнах да изследвам методите на дресиране и опитомяване. Повечето опитомяващи дресьори твърдяха, че много обичат своите животни/питомници, но всъщност те ги държат в клетки, възпитават ги през камшик и наказание. С тези наблюдения отново се връщаме към темата за тънката граница между любовта и страха, терора. И не на последно място, намерих жива връзка между игровия театър, който Шекспир предлага, и цирковия манеж.
Откривам една нагласа във вашата работа, която е свързана с проследяване на тъмната страна в човешката природа и нейните граници. Откъде се поражда този интерес и какво искате да докажете с нейното изобличаване?
Не съм сигурен, че точната дума е изобличаване. Бих казал, че е констатиране, осветляване на тази тъмна страна. Колкото и клиширано да звучи – без тъмнина, няма как да има светлина. Не се страхувам да изследвам тъмнината, нито изпитвам страх от моята тъмна страна и от тази на другите. Вярвам, че ние трябва да се конфронтираме с нея. След като я видим и назовем, ще можем да я преодолеем и да продължим нататък без нея. Според мен е много тежка съдбата на този, който отхвърля тъмната страна в човешкото съществуване. Ако човек се преструва, че тя не съществува, то тя ще се върне с тройна сила и ще напомни за себе си. Затова мисля, че сме длъжни да говорим за нея.
И нека отново се върнем на спектаклите, които ще видят гостите на фестивала. Ще споделите ли накратко как те се вписват в естетическите ви търсения?
Това е много интересен въпрос. Предпочитам да не се ангажирам да говоря за моите естетически търсения. Струва ми се твърде теоретично, научно. Истината е, че в повечето случаи в мен започва да живее и да се разраства някоя тема/проблем и така намирам текст. Спрямо него, актьорите и ситуациите започвам да развивам своите виждания. Не следвам определени правила и закони на някакви мои установени естетически търсения. Разбира се, те се оформят в резултата, но аз предпочитам да не се занимавам с тях.