За пиесата „Ботушът“ от Лило Петров

Лило Петров е от новото поколение български драматурзи. Той проявява явен интерес към българската история, особено към времето между 1944 и 1989 г. Периодът на комунизма е силно застъпен в неговото творчество и той не се притеснява да говори за него.

Роден през 1990 г., „дете на новото време“, Лило Петров няма преки спомени от времето на социалистическия режим. Въпреки това нестихващият му интерес към миналото, в което още не е бил роден, и нуждата му да разкаже за него непрестанно го водят в творчеството му: „Не съм живял по време на комунизма, роден съм през 1990 г., но тази сянка, тази ужасна рана – незарасла и незарастваща, тегне все още. Усещаме я навсякъде около нас в различни процеси – и индивидуални, и обществени. Моят интерес към онзи период тръгна по съвсем банална причина. Като повечето млади хора, и аз се колебаех дали да емигрирам, дали да се махна оттук, дали бих искал децата ми да растат в България и така стигнах до въпроса: А като бягам, от какво бягам, от какво искам да се махна, какво искам да е друго? Така някак естествено започна ровенето назад в историята. Разбрах, че всъщност ние нищо не сме учили за комунизма. Учехме история само до 9 септември 1944 г. и моето поколение съвсем не е наясно с последвалите злокобни събития. Това е огромен проблем, защото някои исторически събития могат да се повторят и как бихме могли да предотвратим повторенията, ако не говорим за историята“, споделя Лило Петров в едно свое интервю.

Лило Петров

Първата му пиеса „Добролюб“ засяга темата за личния избор, като драматургът преплита исторически събития от периода на комунизма. Текстът е номиниран за наградата „Икар“ през 2020 г., а година по-рано печели наградата в конкурса на Нов български университет за Нова драматургия.

С втората си пиеса – „Ботушът“, която намира своя първи дом в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Петров продължава линията на своя откровен интерес. Тук той отново се потапя в дълбоките води на неизвестното, изследвайки човешката гледна точка към страховитите реални истории за убийства, мъчения, изселвания и репресии.

“Ботушът” Снимка: Тони Перец

Сюжетът на пиесата проследява исторически събития, свързани със съдбите на четирима мъже – идеолога Георгиев, изверга Бачи, конформиста Симеон и обущаря Петър, който пада тяхна жертва, но после избира пътя на прошката. Авторът постига максималната истинност в текста, като се обръща към архивни документи и документална литература. Историческите извори, от които Лило Петров заема сюжетната основа, са свързани с процесите по време на Народния съд, разправата с врага извън и в партийните редици: „Мисля, че най-върлите и най-агресивните, дори най-бруталните палачи на комунизма са били докарани до някакво душевно, физическо и най-вече емоционално състояние, за да станат такива. Тоест – насилието ражда насилие. Преди 9 септември 1944 г. тези хора са вярвали в едно, а то се оказва друго, след това – трето и т.н. Въпросът е по-скоро кой къде поставя точката и именно на това се опитвах да отговоря. В текста са дадени абсолютно всички предпоставки единият персонаж – най-пострадалият, най-малтретираният, да отмъсти на своя мъчител. Даже някак бихме му простили, ако го направи. Но той избира другия път – прошката. И точно това е най-важното, защото за мен поставянето на точка минава през прошката.“

В постановката на Стоян Радев Ге. К. за Варненския театър „Ботушът“ изживява своята първа сценична версия. В ролите на четиримата герои влизат актьорите Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов.

 

Гледайте „Ботушът“ на 3 юни от 17:00 ч. и от 20:30 ч. в The Center”.

Leave a Reply

Your email address will not be published.