Вторият фестивален ден премина под знака на чувствените, изпълнените с емоционалност и стремеж към красотата текстове на Яна Борисова. Тя е от най-популярните автори в новата българска драма. Фестивалът представи нови спектакли по нейни текстове под режисурата на Димитър Коцев – Шошо и с участието на съзвездие от актьори. Интервю с Яна Борисова направи Жаклин Добрева.
Първото ви драматургично произведение е „Малка пиеса за детска стая“, което печели и конкурса на Театър 199 за камерна пиеса през 2007 г. Казвали сте, че това отличие ви е дало самочувтвие да продължите да пишете текстове за театър. Какво се промени за тези години в отношението ви към театъра, към процеса, към езика и начина на изразяване?
Промени се всичко, защото аз самата се промених. Отношението ми към театъра винаги е било свързано с изумление и с трепет. Преди ги търсих, за да ги изпитам. Сега се опитвам да събудя тези чувства у публиката, но най-вече у актьорите. Преди се занимавах основно с текста и се опитвах да свърша моята част от работата максимално добре, сега ме вълнува най-много енергията, която се разменя между тези, които са на сцената, и хората в залата. Усещането ми за театъра се промени и вече не е свързано с конкретно пространство, а с емоционалните територии, през които преминаваме с екипа, с който работя. Открих и нуждата ми да усещам някаква истина, през която да прекарвам текстовете си. Може да е притеснение, може да е любов или страх, или някакъв друг вид вълнение, но трябва да бъде непосредствено и да се изпитва в момента. Към езика, който аз използвам на сцената, добавих и музика. Тя казва много неща, които аз лично не успявам. За мой късмет работя с Милен Кукошаров – изключително талантлив композитор с фин усет за неизреченото, което има нужда да се освети.
Изпитвате ли творческа ревност към текстовете си? Успявате ли да се доверите на режисьорите?
Избирам много внимателно хората, на които доверявам работата по моите текстове. Щом съм избрала да работя с някого, значи му имам доверие.
Театралният фестивал „Варненско лято“ представя два спектакъла по ваши текстове – „С гръб към залеза“ и „За любовта“. Обединяващото между тях е темата за любовта. Какво е нейното значение за вас и как според вас тя кореспондира с публиката?
Любовта е тема, която кореспондира с всяка публика, независимо от географското ѝ местонахождение. Ако успееш да разкажеш една история добре, тя се превръща в писмо с хиляди адресати, което не се нуждае от превод. Любовта е моята голяма страст, моята голяма тема, която аз винаги ще следвам, а тя винаги ще ми предстои. Споделянето и признанието, че ние всички изпитваме чувства и това не е срамна или забранена тема се оказа вълнуващо преживяване за всички, които идват да гледат нашите спектакли. Хората продължават да имат нужда от доказателство за това и ние им показваме, че това е едно не толкова страшно, но много полезно упражнение. Правим го на сцена пред много хора. И на тях им харесва.
В музикално-театралния спектакъл за „За любовта“ извеждате герои от различни ваши пиеси, писани по различно време, по различна причина и в различен контескт. Успяхте ли да направите някаква равносметка накрая за персонажите и техните характери?
В „ За любовта…“ си позволих да използвам различни монолози от мои пиеси и да ги извадя от контекста на драматургичния сюжет. С Димитър Коцев – Шошо поканихме различни актьори и им позволихме собствена интерпретация на тези текстове. Получи се нещо като емоционална инсталация, която разказва и осветява нови тайни и скрити места от душите ни. Те нямат общо с героите в пиесите, но имат общо с уникалното преживяване, което изпитва всеки един от актьорите докато чете или изрича тези думи. Всеки път актьорите четат различни текстове, в различна група и с различна музика. Не искам да ги научават и да се разполагат в тях. Искаше ми се да е чупливо, нежно преживяване, което не може да се контролира. И, разбира се, на сцената е и Цветана Манева, която грее… независимо кой мой текст чете.
Знам, че черпите много вдъхновение от актьорите. Актьорската им природа или има нещо друго по-ценно, което ви кара да им поверите персонажите ви?
Актьорите са мое вдъхновение, мое семейство и моята любов. Никой не си дава сметка колко сложна и понякога страшна и напрегната е тяхната професия. Те също като нас имат своите възходи и пропадания, само че техните се случват пред страшно много хора. Актьорите са моите гласове. Благодарение на тях аз мога да изрека всичко онова, което не успявам в реалността. Част от моята работа е да се грижа за тях, да ги обичам и да се опитвам да ги разбера. Те ми отвръщат със същото, но го правят пак пред страшно много хора.