Какви са обликът и целите на 31-ото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“? Малко преди началото му Десислава Василева разговаря с неговия директор Николай Йорданов и с главния координатор Асен Терзиев.
Съвсем скоро предстои откриването на 31-то издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тазгодишната програма е много богата, като освен български спектакли, в нея откриваме неизменното присъствие и на чуждестранни компании. Какво ви ръководеше в селекцията тази година?
Николай Йорданов: Фестивалът е като скачена система от съдове. Той се състои от различни програми, структурирани в модули, а отделно предлагаме съвместни проекти заедно с музикалния фестивал „Варненско лято“, както и съществува мост между театралния фестивал и платформата „Световен театър в София“. При това програмата се състои от представления на живо, кинопрожекции на спектакли, стрийминги със свободен достъп на чуждестранни театрални продукции, да не говорим за съпътстващите събития. А това, което ни е ръководило в цялата тази сложна комбинация от художествени факти и творчески енергии, е качеството на продукциите и оригиналния артистичен почерк. Разбира се, съобразяваме се и с даденостите, които имаме във Варна – тази година например липсва сцена „Филиал“, която е в реконструкция, и за две от програмираните в рамките на Световен театър в София продукции просто няма техническа възможност да бъдат поканени и във Варна. Това са „Любов“ на италианския интердисциплинарен артист Пипо Делбоно и „Живот е сън“ от Калдерон, създаден от знаменития творчески тандем Деклан Донелан и Ник Ормерод.
Асен Терзиев: Действително, и тази година селекцията се ръководеше на първо място от художествени съображения, а на второ – от прагматичните ограничения. Идеята на „Варненско лято“ е да бъде празник на театъра и да представя ярките постижения на българската сцена, както и да запознава зрителите с интересните и иновативни театрални събития по света. В селекцията попаднаха някои от най-обсъжданите заглавия в българския театър от последния сезон, като разтърсващият „Орфей“ на Народния театър или зрелищният и поетичен „Коприна“ на Пловдивския театър – първа българска постановка, попаднала в селекцията на световната Театрална олимпиада, която тази година се провежда в Унгария, както и много други спектакли… На това издание очакваме много международни гости, затова се постарахме да съберем онова, което вярваме, че представя най-добре българската театрална култура днес. Както спомена и Никола Йорданов, прагматичните съображения са свързани с продължаващия, но наложителен ремонт на сцена „Филиал“ и необходимостта да търсим други места и пространства в града, където да покажем интересни театрални събития. Много силен тази година е акцентът с представления на открито. Имаме специална чешка програма от три улични спектакъла, които варненци ще могат да видят на централния площад „Независимост“.
В рамките на фестивала гостите на Варна могат да посетят и няколко изложби, като например с кинетичната инсталация „Перипатетик“ на Венелин Шурелов, който дълги години партнира на фестивала в изготвянето на визиите. Смятате ли за нужно да се отделя повече внимание на подобни инициативи?
Николай Йорданов: С Венелин Шурелов работим заедно от години. Той не просто е дизайнер на фестивалната визия, а сме програмирали през годините много негови пърформанси, акции, инсталации. „Перипатетик“ е подобно събитие и дори сме го извели като образ на тазгодишното ни фестивално издание. Мисля, че ролята на един фестивал е да разширява границите на изкуството, което представя. Затова перформативните сценични форми, акциите в алтернативни пространства, хибридните спектакли между театъра, танца и музиката винаги намират място във фестивалната селекция. И да, мисля, че трябва да се отделя повече внимание на такива форми, защото те, когато са талантливо създадени, ни откриват неочаквани посоки в развитието на изкуствата.
Асен Терзиев: Разбира се! Театърът не съществува във вакуум и тъкмо затова в програмата поддържаме специален модул – „Паралелна програма“, посветен на гранични с театъра събития: изложби, конференции, уъркшопове, концерти, пърформанси и др.
Тази година „Варненско лято“ приютява уъркшопа за млади театрални критици, организиран от Международната асоциация на театралните критици. Начело на уъркшопа застават известните театроведи Жан-Пиер Хан и Иван Меденица. Разкажете ни повече за организацията на подобно мащабно събитие и неговата цел.
Николай Йорданов: Критическата рефлексия често е във фокуса на съпътстващите фестивала събития. Това е вторият уъркшоп за млади театрални критици, който организираме с Международната асоциация на театралните критици. Тази година негов инициатор стана Фондация „Хомо Луденс“, която реализира този проект с подкрепата на Национален фонд „Култура“. Когато ни предложиха този модул, ние с радост го приехме, защото това е възможност за допълнителни умения на младите театроведи, а от друга страна – в рамките на фестивала те ще имат възможност да се запознаят с българския театър. Водещите уъркшопа са признати професионалисти с богат международен опит.
Асен Терзиев: Уъркшопът за млади критици е инициатива с богата традиция на Международната асоциация на театралните критици – IATC. Такива уъркшопи се провеждат често на международните фестивали. Те дават уникална възможност за младите пишещи за театъра хора да се запознаят с театрална култура, различна от тяхната, и да изпробват перото си под менторството на утвърдени професионалисти. В студентските си години съм участвал в няколко такива семинара – от тях научих много, а част от хората, с които се запознах, днес са авторитетни критици, работещи за различни театри и фестивали.
Забелязваме, че програмата предвижда също провеждане на международна конференция, както и отворени срещи, като със сигурност трябва да отбележим лекцията на проф. Патрис Павис „Нови тенденции в анализа на представлението“. Кои са основните послания, които бихте искали да отправите към професионалната театрална общност и редовия зрител с тези събития?
Николай Йорданов: Както международната конференция „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“, така и откритата лекция на проф. Патрис Павис са важна част от фестивалната програма. Поначало за нас фестивалът не е просто показване на добри и интересни спектакли, а е пространство за работа, за последващи натрупвания, за творчески срещи и дебати. Всеки, който е любопитен към тези събития, е добре дошъл да присъства на тях. Посланието към театралната общност е, че трябва да сме активни в осмислянето на театъра, а на сложния и противоречив свят около нас.
Асен Терзиев: Много ще се радвамe, ако на тези събития се включат повече зрители, а не само професионалисти. Гостите са интересни, а темите – разнообразни. Може би главното послание е, че театърът е пространство за рефлексия, той ни помага да разбираме по-добре себе си.
И тази година фестивалът включва онлайн излъчвания на спектакли съвместно с платформата „Световен театър в София“. Зрителите ще могат да се запознаят пет чуждестранни продукции на изтъкнати европейски театрални творци. Какво ви накара да продължите с онлайн излъчванията и смятате ли ги за работещи?
Николай Йорданов: Знаете, че през 2020 г. в условията на ковид ограниченията ние проведохме и театралния фестивал „Варненско лято“, и платформата „Световен театър в София“ изцяло онлайн. Предимство е, че можем да показваме по този начин спектакли, които не бихме могли да поканим в България по финансови или технически съображения. Или просто вече не се играят на сцена. При това достъпът до тях е безплатен за територията от цялата страна. Успехът, който имахме с тези дигитални издания, когато видяхме статистиката колко много зрители са ги гледали, ни окуражи да продължим със стриймингите. Тази година показваме спектакли на Йерней Лоренци, на Деклан Донелан, на Пипо Делбоно и то различни от тези, които сме програмирали във Варна и в София. Така публиката може много по-цялостно да се запознае с тяхното творчество. На нашата интернет страница излъчваме за втора година и спектакли от съвременната унгарска сцена – дължим го на доброто си сътрудничество с Унгарския културен институт. Смятаме да продължим с тази практика и за в бъдеще – фестивалът ще се случва и в театралните зали, и в алтернативни сцени, и в открити пространства в града, и в интернет.
Асен Терзиев: Модерният свят е доминиран от масмедиите и технологичният прогрес не може да бъде върнат назад. Гледаме да се възползваме максимално от новите дигитални възможности по начин, който ни се струва най-смислен. В интернет човек може да се докосне до големи спектакли, които вече няма как да бъдат гледани на живо, затова и сме избрали да покажем продукции на тримата споменати големи театрали, които присъстват в програмите на „Варненско лято“ и „Световен театър в София“. А спектаклите на Театър „Мадач“ от Будапеща са замислени специално да бъдат гледани от екрана, а не от сцената – такава е оригиналната програма на театъра за филмирани спектакли, посветени на големи фигури от унгарската литература.