На 3 юни в рамките на фестивала се проведе конференцията – кръгла маса „Лабиринти на паметта“ във Фестивалния и конгресен център. Представяме ви въвеждащите думи на модератора проф. Камелия Николова и основни тези на участниците в нея.
“Тази година ежегодната ни конференция е посветена на един много важен проблем, който особено силно се актуалириза по време на кризи и световни катастрофи”, започна въведението си проф. Николова. И продължи: “Това е проблемът за паметта. Как я съхраняваме, какво помним от миналото, учим ли се от грешките си, повтаряме ли ги след това, запазваме ли добрите практики, ценното, което ни завещават нашите предци. Ще се опитаме да проведем днешния разговор и за това как театърът би могъл да съхрани и да работи с паметта и натрупаното. Това е заглавието на нашата конференция, която избрахме за това издание. Тя е тясно свързана с това, че фестивалът отбелязва своята 30-а годишнина.
Програмата на такъв голям и амбициозен театрален форум, какъвто е МТФ „Варненско лято“, винаги се стреми да улови тенденциите, най-актуалните неща, които се случват на театралната сцена. В този смисъл първите събития, с които тазгодишният фестивал започна, първите спектакли, които вече видяхме, са много силно фокусирани върху проблема за паметта. Започвайки с „Бащата“ на Народния театър. Един силен спектакъл, един силен театрален факт, който се фокусира върху проблема за паметта в един човешки и екзистенциален план. Загубата на паметта, изгубеността в света, когато загубим спомените, ориентирите си.
След това видяхме много силната продукция на театър „Комеди Франсез“ „Тартюф“, в най-ранната версия на пиесата на Молиер с режисьор Иво ван Хове – едно от най-интересните режисьорски имена в европейския театър в момента. Спектакълът е посветен на 400-годишнината от рождението на автора, култовото име на френския театър. В този спектакъл ние видяхме как може да бъде запазено и актуализирано театралното, философското и екзистенциалното европейско наследство. Видяхме колко е важна темата за лицемерието. Как тя е непреходна и как наистина може отново много силно да бъде извадена от класическото произведение на Молиер.
Снощи гледахме „Опашката“ на Явор Гърдев, по романа от Захари Карабашлиев. Спектакълът се опитва да улови абсолютната актуалност на деня. В крачка да хване случващото се, онези основни тревоги, беди и проблеми на нашето ежедневие, на света, в който живеем.
Досега видяхме три много различни спектакъла, които силно, концептуално, основно са фокусирани върху проблема за паметта. Интересно да се мисли и как театърът реагира на случващото се в обществото и има ли нужда от промяна на езика и формите, с които работи.”
Другото име на изкуството е интуиция за битието, изтъкна в своето изказване проф. Маргарита Младенова. Според нея всеки творец трябва да осъзнае, че е принадлежащ към света. В театъра трябва да търсим отговори, но като че ли нямаме самочувствието на търсачи, посочи тя, и допълни, че днешното време е на амнезиите и сега е моментът паметта да се ползва и за кураж, защото истината е смелост.
Паметта е подвластна на въображението, може да превръща миналото в митология, посочи проф. Иван Добчев. Според него театърът има мисията да увековечи своето време като метафора на човешкия път. По думите му, макар агресивното настояще да постулира „тук и сега“, трябва да се имат предвид и другите понятия за време.
Театърът позволява различна степен на директна синхронизация със случващото се, изтъкна Явор Гърдев. По думите му това изкуство може да е много иносказателно, но и директно. Бърза, синхронна връзка с действителността театърът не може да осъществи, разказът идва след събитията, но ги осмисля. Изкуството хербаризира преживяванията, архивира съдържание.
Всеки фестивал е концентрирано време, припомни проф. Николай Йорданов. През 30-те години от създаването на МТФ „Варненско лято“ са се водили много дискусии, задавани са много въпроси, правени са грешки, постигани са успехи. Минало, настояще и бъдеще е утопия, важното е как преживяваме, защото театърът е лакмус на състоянието на обществото, допълни проф. Йорданов, директор на фестивала. Според него важното е, че и театърът, и фестивалът през годините се развиват, търсят нови публики. Сега ново време очаква света, ако изобщо го има, посочи той. И уточни, че задачата е да се търси истината за настоящето и да се очертава визия за бъдещето, като миналото се ползва като натрупан опит, без да се идеализира.
Темата на дискусията провокира изказвания от гостите на фестивала – театрални критици и специалисти.
Върху материала работи Десислава Василева.
С позоваване на БТА.