В поредицата „30 години фестивал“ ви представяме историята на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през опита, перспективата и преживяванията на неговия екип и близки сътрудници през годините.
МТФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ КАТО ОРИЕНТИР В ТЕАТРАЛНАТА СРЕДА
Мария Александрова, маркетинг и реклама, ТМПЦ – Варна | Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
От 23 години съм във Варненския драматичен театър и от тогава всяка година участвам в провеждането на театралния фестивал „Варненско лято“. Само една-единствена година, през 2020 г. фестивалът се проведе онлайн, а не тук, в театъра. Независимо от това, че фестивалът е сравнително млад, 30 години е една много млада възраст, той остави изключително голям отпечатък в населението на Варна. Радвам се, че навремето са решили да го създадат, защото той дава възможност да се запознаеш с различни неща. Никога няма да отидеш в другия край на света, за да гледаш един спектакъл. Чрез „Варненско лято“, спектакълът сам идва и ти дава възможност да се запознаеш с нови култури, да се усъвършенстваш, да свериш собственото си мнение за света, театъра и изкуството. Много хубави неща съм виждала по време на фестивала. Много впечатляващи представления, които са останали в съзнанието ми. Имаше страхотни гастроли през годините. Няма да забравя латвийския спектакъл „Ромео и Жулиета“ (режисьор Оскарас Коршуновас), невероятния румънски спектакъл „Лавината“ (режисьор Раду Африм), „Хамлет. Сънища“ на Андрий Жолдак. В момента се чудя как така възпроизвеждам тези заглавия толкова лесно. За да мога да ги кажа в момента, значи са оставили страхотно впечатление в съзнанието ми. Това е един фестивал, който ти дава възможност да се свериш къде си, какво харесваш. Дава възможност и на Варненския театър да се огледа, да види къде се намира. Това обогатява всеки един, който се е докоснал до тези спектакли.
Огромен проблем в града ни е липсата на подходящи зали. В момента се радваме, че най-накрая сцена „Филиал“ на Варненския театър влезе в ремонт, тъй като от 10-15 години се борим за него и чакаме от 3 години да започне. Слава богу, започна, но дори и със сцена „Филиал“ не решаваме въпроса със залите във Варна. Варна и Пловдив са градовете, в които няма зали за опера и няма достатъчно театрални сгради, за да можеш да изнесеш един нормален спектакъл, което създава проблеми по отношение на гостуването – къде да се реализират тези спектакли.
Сигурна съм, че на тези, които организират фестивала, не им е било лесно. По тази причина уважавам безкрайно много техния труд. Не е лесно и на тези, които продават спектаклите, защото в един фестивал е хубаво всичко да бъде на максимум разпродадено, тъй като финансите, които се влагат в организирането на подобно събитие, са огромни. По тази причина ние се отнасяме изключително отговорно към нашето занимание. Това отнема много време – целия месец май трябва да се работи, за да може, когато започне фестивалът, спектаклите да са разпродадени поне на 80-90 процента. Започне ли фестивалът, се продават последните дати и остатъчни места. Аз съм максималист, искам винаги всичко да е на 100 процента свършено и затова целият месец май е изключително активен. Което означава, че ако ние продаваме фестивал, трудно ще продаваме нашите спектакли. По тази причина се налага през м. май да сме по-скоро на турнета, за да имаме възможност да запазим и своето финансово състояние. Това изисква един особен мениджмънт в тези месеци на подготовка. През годините това се отработи, за нас то вече е рутина. От началото на април вече сме в готовност за работа и продажби, през м. май билетите се пускат, юни вече сме приключили.
Срещите между хората, които се случват покрай фестивала, са изключително полезни и ползотворни. Смея да твърдя, че екипът е изключителен. Те всички са великолепни, коректни, работи се лесно с тях.
Мисля, че варненци сме „богопомазани“ – да ти предложат толкова различни представления от световен мащаб не се случва във всеки град. Човек трябва да може да уважава онова, което му дават възможност да има. Много хубави са уличните събития, които дават друг привкус на фестивала. Той излиза извън себе си, извън сградата. Излиза на улицата и така повече хора усещат, че има такова събитие в тази начална десетдневка през юни.
Върху материала работи Десислава Василева