Вижте отзивите, които събрахме след спектакъла „Амадеус“ на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна, който бе представен като част от българската селекция на фестивала.
„АМАДЕУС“ ПРЕЧУПИ ПРЕДСТАВИТЕ МИ ЗА МОЦАРТ
Никол Вълчева, координатор на събития и автор на разкази и стихове
Много съм впечатлена от спектакъла на Стайко Мурджев „Амадеус“. Много ми хареса подходът да се изведе на преден план Салиери. Сякаш това беше неговата изповед пред нас, публиката, и това успя да ме вкара вътре в главата му, в историята му, в чувствата му. Много ми допадна начинът, по който се обръщаше към нас и представяше всеки един от персонажите. По който споделяше своята история с нас, сякаш ние сме първите хора, на които разкрива случилото се. Това ме накара да се почувствам много свързана с тази история. Актьорът Стоян Радев успя да ни вкара в една по-интимна среда и това ме накара да приема нещата доста по-лично. Смятам, че микрофонът му беше много силен и в началото на спектакъла всичко ми кънтеше. Не можех да осмисля това, което се казва.
Сценографията много ми хареса. Хареса ми, че когато имаше изповеди към Господ, отзад се образуваха светещи кръстове. Финалът за мен беше невероятен. Тогава излезе целият смисъл на спектакъла.
Вулгарността в определени сцени ми се стори доста симпатична и успя да пречупи представите, които си бях изградила за Моцарт. В училище, когато учихме за времето, в което той е живял и творил, ни показваха снимки на къдрави перуки и на спретнатите им костюми. Представях си поведението им много по-изискано. Тоест, никога не съм си представяла човек като него да си служи с грозни думи или пък да се пъхне под полата на жена си. Това много ми харесва, защото по този начин се пречупва бариерата между теб и периода преди стотина години. По този начин виждаш, че това са били нормални хора, с нормални желания. Режисьорът умело осъвременява историята и я прави много близка. Нямах чувството, че пред мен стоят по-висши хора, които говорят за миналото, а това е една история, разпознаваема и днес.
Хареса ми инфантилният начин, по който е представен Моцарт. В моята глава това е една забележителна личност и начинът, по който бива изобразен от Ненчо Костов, ми помогна да осъзная, че това всъщност е едно дете, което не умее да се държи възпитано. Това е спектакъл, който показва реалността.
СПЕКТАКЪЛЪТ „АМАДЕУС“ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕЖИВЕЕ С ВСИЧКИ СЕТИВА
Жулиета Василева, студент по театрознание и театрален мениджмънт, НАТФИЗ
Спектакълът „Амадеус“ на Стайко Мурджев е вълнуващ и ни потапя в една отминала епоха през историята за Моцарт и Антонио Салиери. Пиесата на Питър Шафър е представена от съвременната гледна точка на режисьора, за което спомагат интересните сценография и костюми на Петя Боюкова. Мурджев показва конфликт, в който силно се открояват човешките взаимоотношения, проблемите на обществото и въпросът за вярата в Бога. Чрез използваната сила на музиката на Моцарт се поражда респект и уважение към неговата фигура. Историята на великия композитор е не само представена чрез драматургията, но и чрез музиката, която образува композиционна рамка на спектакъла. Той започва с едни от първите популярни произведения на Моцарт и завършва с последното. Темите в спектакъла са актуални и присъстват в съвремието. Завистта и омразата на Салиери, които погубват както Моцарт, така и него, са присъщи и на човека днес. Салиери води вътрешна борба със себе си, която губи, но осъзнава тази загуба едва когато всичко е вече свършило. Стоян Радев изгражда образа на злодея, паднал в своя капан, но успява да спечели сърцата на зрителите и да получи прошка от тях. Мурджев, заедно с трупата на Варненския драматичен театър, се впускат в опознавателна мисия, за да достигнат до същността на персонажите, тяхната психика и нагласа за живота. Когато успяват да я достигнат, проникват в нея, проучват я и извличат нужното, за да представят най-вярната концепция за образа, в чиито кожи се превъплъщават по време на действието. „Амадеус“ е спектакъл, който трябва да се преживее с всички сетива, защото той подтиква зрителя да потъне в историята и да се замисли. Пищен е за очите, деликатен е за слуха и кара кожата да настръхне.
„АМАДЕУС“ Е СПЕКТАКЪЛ ЗА ТЪМНИТЕ, НО И СВЕТЛИТЕ СТРАНИ НА ЧОВЕКА
Катя Василева, журналист, БНР
„Изкуството е единственото, което придава смисъл на света“, казва Стоян Радев от сцената на Варненския театър в образа на Салиери в спектакъла на Стайко Мурджев „Амадеус“. И тук разбираш, че Салиери не е еднозначното зло в тази великолепна история за тъмните, но и светлите страни на човека.
„Амадеус“ е в топ 3 на спектаклите в личната ми класация на 30-ия МТФ „Варненско лято“. И държах да го видя тук на мястото, където е създаден, за да разбера защо Стайко Мурджев идва специално във Варна да постави пиесата на Питър Шафър с точно тези актьори и Стоян Радев и Ненчо Костов в образите на Салиери и Моцарт. Дълго след поклоните и аплодисментите съзнанието ми е в плен от представлението с емоционалния заряд, великолепните творчески превъплъщения, блестящата режисура и високата професионална летва, която държи трупата на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“.
Респект!