В поредицата „30 години фестивал“ ви представяме историята на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през опита, перспективата и преживяванията на неговия екип и близки сътрудници през годините.

ФЕСТИВАЛЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПЪРВИ ПРОФЕСИОНАЛНИ СТЪПКИ НА ТЕАТРАЛНИ КРИТИЦИ И СПЕЦИАЛИСТИ

Ангелина Георгиева, редактор информационни материали и фестивален блог

Първите ми спомени от фестивала са от 2003 г., когато станах част от екипа на тогавашния фестивален бюлетин заедно с други колеги – студенти по театрознание в НАТФИЗ. За нас беше изключително вълнуващо, защото това беше първата ни възможност за екипна работа в реална среда. Гледахме всяка вечер спектакли, които разширяваха театралните ни хоризонти, обсъждахме ги до късно, докато сваляхме интервюта или записани реакции от фестивалните гости. Много млади театроведи от последните 20 години направиха тук първите си интервюта с български и международни театрални творци, написаха първите си отзиви, взеха участие в първите си дискусии или конференции. Станаха част от отразяването, предаването и генерирането на идеите, обгръщащи фестивалните събития.  Така, след като години наред сътрудничих към бюлетина, постепенно станах част и от основния екип на фестивала, събирайки опит и поуки как най-ясно и целенасочено да се представя и комуникира неговата програма.

Незабравимите ми преживявания от фестивалните издания са свързани с първите ми години на него като част от екипа на бюлетина. Тогава все още много неща бяха първа среща и откритие за мен – и по отношение на разнообразието на сценични форми и език, и по отношение на дълбочината, с която можем да говорим за тях. И до днес помня изключителната атмосфера на един бразилски спектакъл по „Хамлет“ – „Репетиция. Хамлет“ на „Компаня дос аторес“, който ме впечатли с непосредствеността си и със свободата в играта. Още си пазя и част от счупената цигулка, с която в „Чайка“ на режисьора Арпад Шилинг се представи самоубийството на Трепльов. Помня и въодушевлението си от широкия размах на въображението, което откривах в едни от първите танцови спектакли, които гледах тук. Възможността да опознавам разнообразни театрални светове, които всъщност са различни входове към реалността, и едновременно с това общуването с колеги и творци около медиите на фестивала – преди бюлетин, а сега блог – са от най-ценните неща за мен, които фестивалът предоставя на хора с нашата професия и интереси.