В поредицата „30 години фестивал“ ви представяме историята на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през опита, перспективата и преживяванията на неговия екип и близки сътрудници през годините.

МТФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ РАЗВИ ТЕАТРАЛНИТЕ ПУБЛИКИ

Румяна Николова, координатор проекти

Работата по фестивала е мечтаната работа за мен. Представям си, че най-страшното нещо, което би могло да ми се случи, е да работя в някаква рутина; нещо, което се повтаря на ежедневна база. Преди години ме водеше също младежкото ми желание и порив да работя по проекти. С времето се оказа, че в работата по проекти липсва устойчивост. Фестивалът е идеалната работа за мен, защото е проект, който се случва всяка година, но е и устойчив. Ежегодно „Варненско лято“ има начало и край, правим си самооценка и всеки път започваме като отначало, но и с усещането за натрупаната история и опит. В този смисъл между мимолетните проекти, които отминават и забравяме, и между рутината, която с повтаряемостта си не е моята мечтана работа, фестивалът е идеален.

Истории за фестивала мога да разказвам много – формални и неформални. Затова ще се концентрирам в един разказ за моето лично професионално знание. Историята, която в професионално отношение внесе най-много промени в живота ми, е работата с публиките. Когато започнах да работя за фестивала, в града публиката не влизаше на чужди спектакли, на непознати за тях стилове и жанрове. Това, като млад театрал, го преживявах много лично, като собствен проблем. С годините и с целенасоченост спрямо хората в града, спрямо публиките и може би с това, което правим като фестивал, вече не можем да се оплачем от липса на публика. Отгледахме и развихме публики за чуждите спектакли, за по-алтернативните форми, за интердисциплинарни проекти. Това е личният ми урок – че има какво да се направи. Допреди това работата с публики ми звучеше малко неясно, далечно, книжно, но това наистина може да се случи. Това е професионалният ми опит, който намирам за много важен.

Фестивалът е както нещо, което се случва в продължение на 11-12 дни, така и представлява един фокус, през който можем да огледаме целия български театър. Как той функционира на художествено и на административно ниво, какви са постиженията и спадовете му. В рамките на изминалите издания на фестивала можем да изведем един конкретен театър и да проследим как той се е развивал през годините. Фестивалът е един фокус и въпреки че е концентриран в не толкова дълго време, имам самочувствието, че чрез него познавам целия български театър. Затова толкова много обичам тази работа.

Материала подготви Десислава Василева