„Нирвана“ – дъх на епоха и съдба

Десислава Неделчева, поетеса и журналист

Всеки, който гледа театър в България, е гледал досега поне една „Нирвана” на Константин Илиев. Аз лично през 1990-те в Народния театър. За цялостния живот на тези „герои” е допринесла също и пиесата „В полите на Витоша”. Спектакълът на режисьора Стилиян Петров е нов глас в тази неостаряваща партитура на властта в отношенията между половете. Пиесата на К. Илиев много находчиво съчетава два тематични и исторически коридора – от една страна, темата за конфликта на егото в любовната двойка и, от друга, трагичната участ на Яворов и Лора с дълбоки символни преноси в нашата култура.

Така че схватката Яворов/Лора, в нашия случай Деян Донков/Радина Кърджилова продължава да бъде актуална и решаваща. Тук отдавна няма значение криминалният въпрос за „убиеца”. „Истината” е отслабила своето значение и само леко припламва. Съществените посоки се задават от сцените в мъжко-женската игра на власт и история.

По-нюансирана е „долната” партитура на Деян Донков, която криволичи между противоречията на личността на мъжа-творец-революционер, с колеблива любовна отдаденост и устрем да „свърши велики дела”. Да бъде пълноценен в тази битка на смисъл е жизнено важно за него. За жената любовното е битката за цялостност. И двамата се изкачват в онова непостижимо Заедно, което дава на историята такъв идеен мащаб. На пръв поглед жената е агресивна и „иска”, а мъжът е пасивен и „дава”, тя провокира, а той отговаря. Размяната обаче в посоката на тези напрежения обръща играта и прави противоречията фатално неразрешими. Въртележката на тези енергии е много добре разиграна в спектакъла на Стилиян Петров. Залата проследи пунктуалността в репликите на актьорите и влезе в онзи общ дъх на епоха и съдба.

 

 

 

 

„Нирвана“ е своеобразно изследване на „войната“ между половете.

Десислава Василева, студент по театрознание и театрален мениджмънт, НАТФИЗ

 

Пиесата на Константин Илиев „Нирвана“ е един от най-поставяните текстове на драматурга. Драмата за последната нощ на един от големите поети на България – Яворов, и неговата съпруга Лора Каравелова, е поставяна в над 15 български театъра и е превеждана на различни езици, сред които френски, английски и немски. В персонажите са се въплъщавали множество актьори, като най-забележими са имената на Цветана Манева и Явор Милушев, Албена Георгиева и Владимир Пенев, Ирмена Чичикова и Христо Бонин.

В края на миналата година в Театър 199 вечната драма между двамата влюбени оживя отново и продукцията стана част от българската селекция на театралния фестивал „Варненско лято“. В ролите на Мъжа и Жената влизат Деян Донков и Радина Кърджилова, които имат нелеката задача да пресъздадат на сцената изчерпаната любов на историческата двойка. Режисьор на спектакъла е Стилиян Петров, а сценографията е поверена на Никола Тороманов. Поставянето на „Нирвана“ в интимното камерно пространство на Театър 199 със сигурност допринася за атмосферата и усещането за воайорство. Публиката е поставена в ролята на страничен наблюдател в тази съдбоносна вечер.

Стилиян Петров се концентрира върху психологията на персонажите, на техните мотиви и характеристики. Подробно е изследвано поведението на двойката и проблемите, които възникват от неразбирателства и недоизказани мисли. В спектакъла тишината е болезнена и неловка, пропита с отчуждение и недоизказани мисли и тревоги. Наблюдава се често, подобно на матрица, чрез която се разграничават отделните му фрагменти. „Нирвана“ е своеобразно изследване на „войната“, която се води между половете. Съпоставката между мъжкото и женското начало, конфликтите, до които те водят, са разгледани задълбочено, както от режисьора, така и от актьорите.

Поведението на Деян Донков е в силна опозиция спрямо това на Радина Кърджилова. В текста на Константин Илиев поставянето на характерите един срещу друг е ясно доловимо, но Петров е възложил на актьорите в спектакъла да го представят по особено преекспониран начин. Тази преекспонираност допълва и допринася за изграждане на напрежението на сцената. Донков е уравновесен, спокоен и дори неангажиран в конфликта, докато Кърджилова е агресивна и упорита. Сблъсъкът между тези полюсни характеристики е в основата на спектакъла. По този начин историята вече не е в частност за Яворов и Лора, дори и имената им да са употребени в текста на пиесата. Тя се превръща в обща история. Този античен конфликт между мъжа и жената издига представлението на друго ниво – частната история вече е обща.

Един от любопитните моменти в представлението със сигурност е самият финал. Нирваната, за която са жадували и двамата, е постигната. Пред очите на публиката се появява картина, в която двамата влюбени са отново заедно. Проблемите са изчезнали, схватките и неразбиранията са останали в материалния живот. Нирваната, разположена в небитието, е тишината, към която винаги са се стремели.

Финалът наистина изглежда подобен на картина, нещо нереално и същевременно толкова земно и истинско. Парадоксът е, че тази нирвана настъпва след изстрела. След него всичко е тишина и мълчание. Всичко след изстрела е нирвана. Несбъдната мечта на двама влюбени.