На 7 юни в Художествената галерия се представи спектакълът на словенския режисьор Йерней Лоренци „Мъртвият идва за любимата си” по пиесата на Светлана Макарович, копродукция между театрите в Птуй и Кран. Събрахме няколко отзива след спектакъла.

„Мъртвият идва за любимата си“ потвърждава изключителното майсторство на Йерней Лоренци

Проф. Камелия Николова, театровед

Спектакълът „Мъртвият идва за любимата си“ на Йерней Лоренци, който гледахме в международната селекция на фестивала, ми е познат от преди няколко години. Беше много интересно да го видя отново и то след още много представления на режисьора, които съм гледала и с които и варненската публика се е запознавала. Онова, което мога да кажа без никакво замисляне, е, че Йерней Лоренци остава верен на характерната за него отдаденост към музиката. Страхотно фокусиране върху музиката, която той е абсолютно убеден, че изразява неизразимото. Показва тайната на живота, изразява онова, което човекът заобикаля, което е истинското съдържание на света. Смята, че ежедневието, грубостта, напрежението, войните, нещастията – всичко онова, което отразява реалността на живота, е някак временно и повърхностно. Истината се намира зад това и театърът трябва да намери подходящото изразно средство за нея. За Лоренци музиката е тайната сплав, която свързва всичко. В този ред на мисли си спомних за едно негово друго представление, с което всъщност открих този режисьор и след това то гостува във Варна. Става въпрос за „Буря“ по Островски, едно от ранните му представления. В него накрая главната героиня се самоубива. В пиесата тя се удавя в реката Волга, докато в спектакъла на Лоренци тя просто се вписваше в оркестъра, който през цялото време беше на сцената. Нейната музика, нейната песен се сливаха с воплите ѝ и с музиката на останалите. Това изобразяваше този таен и вечен живот, в който се влива човекът със смъртта си, с неосъществените неща, с тъгата си. Беше много хубаво представление, много майсторски направено и тук виждам продължението на това трайно фокусиране върху този театрален подход. „Мъртвият идва за любимата си“ също е много хубав спектакъл, който не ме изненада, но ми достави голямо удоволствие и ми потвърди силата на театъра на Лоренци и неговото майсторство, както и изключителната му изобретателност. Във всяко свое представление той е едновременно сходен и изключително различен и изненадващ.

„Мъртвият идва за любимата си“ е като приказка за възрастни

Елена Владова, журналист, главен редактор на „Градското списание“

 

„Мъртвият идва за любимата си” е четвъртият спектакъл на режисьора Йерней Лоренци, който гледам на театралния фестивал във Варна. Той е най-лиричният в сравнение с останалите три. Това е един концертен спектакъл, който прилича на приказка, но за възрастни. Музиката е част от действието и е удоволствие да гледаш актьори, които звучат почти като малък оркестър, в който преобладават акордеоните. Повечето песни ме пратиха някъде из тиролските Алпи. Много внимателно четох текста на Светлана Макарович, който стъпва на фолклорна основа. Сюжетът е разработен така, че нито звучи битово, нито прекалено маниерно с цел да е модерно. Всичко е много премерено, включително костюмите, а предметите в ръцете на актьорите имат символично значение.

Хубава новина е, че режисьорът Йерней Лоренци е започнал репетиции в Народен театър „Иван Вазов”. Сигурна съм, че ни очаква поредният интересен спектакъл.