30 години фестивал: Асен Терзиев

В поредицата „30 години фестивал“ ви представяме историята на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през опита, перспективата и преживяванията на неговия екип и близки сътрудници през годините.

ФЕСТИВАЛЪТ Е КАУЗА, НА КОЯТО ПОСВЕТИХ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СИ ПЪТ

Асен Терзиев, главен координатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято”, член на фондация “VIAFEST”

За мен този фестивал е едно голямо приключение, в което се озовах случайно още докато бях студент и то се превърна в едната посока на моята професионална съдба и кариера в театъра. Първоначално започнах да участвам в различни проекти, свързани с изданията на фестивала. Още докато бях студент отговарях първоначално за семинари, в които участвахме заедно с мои колеги театроведи. Бях координатор на международни трупи, също така списвах бюлетина. Няколко години по-късно международният фестивал „Варненско лято“ се превърна в професионално занимание за мен; кауза, на която посветих професионалния си път. През 2004 година беше основана фондацията „VIAFEST“, която пое логистиката, управлението и организацията на фестивала и оттогава досега целогодишно се посветих на работата по „Варненско лято“.

Асен Терзиев (в центъра). Снимка: Росен Донев

Казвам, че е голямо театрално приключение, защото моята професионална кариера е свързана с другата страна на сцената. Аз съм театровед, театрален критик, човек, на когото по-голямата част от времето му е минавала в гледане на спектакли, в четене. Фестивалът ми даде възможност да мина и от другата страна на сцената. Да преживея театъра като живо събитие, като нещо, което постоянно се променя. Общо взето ме включи в процеса на създаването на театъра. Това удоволствие е много силно, защото благодарение на пряката ми връзка с организацията на театралния фестивал си дадох сметка за това колко крехко е това изкуство, колко е непредсказуемо и променливо. Именно това е най-ценното в театъра като живо изкуство. Театралният спектакъл не е завършен продукт, който всяка вечер се представя един и същ.

Асен Терзиев на събитие на фестивала. Снимка: Росен Донев

Силните спомени от фестивала са от всяко негово издание. Това е именно заради непредсказуемостта им. Колкото и добре да планираш, в крайна сметка в мига, в който започне да се случва, фестивалът заживява свой собствен живот. А в живота винаги има някакъв елемент на неочакваното, като с всяко живо нещо. Всяка година има изненади. Моите най-незабравими мигове са свързани с това, че имах възможност да се докосна отблизо до работата на големите творци в театъра. Да видя как пред очите ми да се създават спектаклите на Алвис Херманис, Питър Брук, Деклан Донелан, на Forced Entertainment… Да видя как участниците в тези спектакли се подготвят.

Много силно преживяване беше гостуването на спектакъла на Еуженио Барба „Сол“ през 2009 година. Еуженио Барба е една от големите фигури в театъра на ХХ век, който създава своя система за трениг на актьорите. Тогава за първи път успях да преживея отвътре как пътуващата трупа на Еуженио Барба, където актьорите са едновременно и сценографи, и изпълнители, сглобяват и създават в реално време своето представление. Тук няма разделение между технически и творчески екип. Тогава прекарах целия ден с актрисата Роберта Карери, която през деня беше в ролята на нещо средно между мениджър и сценичен работник. Отговаряше за логистиката, сама подготвяше костюмите, участваше в подредбата на сцената, след което направи един физически тренинг, който ми беше любопитно да наблюдавам. След това видях тази актриса, с която бях прекарал деня, на сцената. Все едно на нея изскочи друг човек. Тогава си казах: „Ето я магията на театъра!“. Това за мен беше много силно преживяване.

По материала работи Анита Ангелова

Leave a Reply

Your email address will not be published.