След успеха на „Приятно ми е, Ива!“ актрисата Ива Тодорова отново е част от фестивалната селекция с новия си моноспектакъл „Ива е онлайн“ на 8 юни от 20:30 ч. в Градската художествена галерия. С нея разговаря Анита Ангелова.
В този спектакъл засягате много житейски въпроси през призмата на вашия опит и преживявания. Върху кое поставяте вашия поглед – върху по-феминистичната страна или по-общочовешката гледна точка?
Феминизмът изобщо не ме занимава. Въпреки че преди дни бях в Канада и в центъра на столицата Отава има огромен паметник, който засвидетелства първата възможност на жените тук да гласуват през 1929 година. Паметникът се казва „Women are persons“. Феминизмът не е моя тема. Хуманността е моя тема, човешкият живот и въобще човекът. Във всичките му положителни и отрицателни борби. Казвам положителни и отрицателни, защото много битки губим. След време разбираме, че всъщност нищо не губим, че има винаги втори шанс да се държим добре с хората и да постигаме мечтите си. Всъщност „Ива е онлайн“ е представление за любовта, вярата и прошката. В този смисъл то е много щедро представление, защото дава на публиката неща, до които аз съм стигнала, разнищила съм, които съм простила и след това съм ги разказала.
Къде се намират класическите форми на конфликта, на действието, така че да стане един пълнокръвен спектакъл?
Има възможност за конфликт в моноспектакъла. В случая сценичната среда е много аскетична, но тя в пълна степен обслужва идеята на представлението. От друга страна, конфликтът присъства във всяка дума на сцената, защото има конфликт между трагедия и комедия, между различни персонажи, с които героинята се среща, между публиката и актрисата, но в същото време съществува и съюз между зрителите и актрисата. Така на сцената се случва съвсем пълнокръвно представление с всичките ракурси на театралната парадигма.
Какво от „Приятно ми е, Ива!“ ви вдъхнови да създадете „Ива е онлайн“?
Да се прави моноспектакъл е страхотен адреналин. Срещнах се със страхотен екип в „Театър 199“. Това са хора, които живеят в театъра, от които можеш да научиш неща за него и въобще за театралната идея, практика, бъдеще и минало. Благодарна съм, че имах възможността представленията да се случат на тази сцена. „Приятно ми е, Ива“ ме върна в театралната среда след временно отсъствие и на мен не ми се излизаше от нея. А и вече имах идея за второ представление. Много обичам да работя с режисьора Стоян Радев. Ние сме тандем от 30 години и всъщност работата ни не е спирала през цялото време, но сега берем плодовете.
Тази година отбелязваме трийсетата годишнина на МТФ „Варненско лято“. С какво свързвате този фестивал и имате ли ярък спомен от някое от изданията му, който бихте искали да споделите?
Аз свързвам този фестивал с екипа му, защото познавам повечето от тях. Това са прекрасни професионалисти, освен че са прекрасни хора. Всяка година много се впечатлявам от детайлите, с които се обръщат към присъствието на всички артисти на фестивала, към цялата програма, за всичко е помислено. Много добра организация! Те са в сянка, ние обикновено не говорим за хората, които организират „Варненско лято“, а за хората, които участват в него. Благодаря им за всички усилия през тези 30 години. Напоследък все по-често има изненади, свързани със социалната или политическата обстановка и въпреки това фестивалът се случва