Специално за фестивала режисьорът Маргарита Младенова и студентите от 2 курс Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ създадоха версия на спектакъла “Мислещи тръстики” на открито. На 4 юни площад “Независимост” бе огласен от поезията на Миряна Башева и музиката на Стефан Димитров по нейни стихове. Как зрителите възприеха спектакъла, вижте в отзивите, които събрахме.
Маргарита Димитрова, зрител
Актьорите бяха прекрасни! С много силна емоция си тръгвам тази вечер. Не очаквах да видя това, много съм впечатлена. Дори помолих г-жа Манева да ги поздрави специално от нас зрителите, защото виждах, че всички са много въодушевени.
Анонимен зрител
Очарована съм от спектакъла! Попаднахме случайно и понеже видяхме в афиша, че изпълнителите са студенти втори курс в НАТФИЗ с ръководител Маргарита Младенова, която е и режисьор на спектакъла по стиховете на Миряна Башева, проявихме любопитство. Това са все интересни имена. Младостта си е младост. Много енергични, много силни гласове, много ярко присъствие. Преживяват това, което говорят. Беше раздвижено, не беше скучно, макар че беше върху поезия. Аз харесвам Миряна Башева и песните ѝ. Актьорите пеят и говорят. Очарована съм, хареса ми! Пожелавам им успех. Ще запомня лицата и имената им, за да мога след това да ги проследя като професионалисти.
Даниела Стойнова, журналист в БНР
Много обичам Миряна Башева, обаче тя съвсем не е позната, особено на младото поколение. Изненадана съм от това, което видях. Разбира се, когато Маргарита Младенова е насреща ти, компромис не можеш да правиш. Тези млади хора не просто декламират стиховете на Башева, които не са много популярни. Те не само са успели да вникнат в поезията ѝ, но и да извадят от нея съвременното ѝ звучене. Бяха преплели стиховете ѝ с изпълнение на част от песните по тях. Прекрасни гласове, искам да отбележа! Те са актьори с много таланти. Направи ми впечатление, че още по време на репетицията тук, на площада, се събраха много хора. Насядаха по кафенетата, взеха си столчета и питаха „Какви са тези стихове, от кого са?“. Мисля, че подобни улични спектакли са много популярни и приобщават хората към театъра. Дори тези, които съм сигурна, че може би не ходят често на театър. Тези млади хора успяха да ги привлекат. В това е бъдещето.
Иначе аз посещавам фестивала от самото му основаване. Не само съм отразявала, но и съм гледала всичко. Разбира се, че в началото той нямаше чак такава популярност. Това се случи благодарение на Цветана Манева, на Николай Йорданов, на Асен Терзиев, на всички онези ентусиасти от първите години и с помощта на общината. Тогава имах щастието да съм председател на комисията по култура. Бяхме първите, които финансирахме театралния фестивал „Варненско лято“ тогава и съм горда с това. Постепенно варненската публика разбра, че се представят спектакли, които са уникални, подбрани. Селекцията в началото беше само за български представления. После, благодарение на Цветана Манева и Николай Йорданов, започнаха да идват чуждестранни спектакли. Особено нови форми на движенческия театър. „Варненско лято“ се превърна в събитие, което в момента целият град очаква. Билетите се изкупуват месеци предварително. Хората живеят с този фестивал. Според мен той поставя Варна и България на световната карта. От тук тръгнаха много режисьори. Като например Галин Стоев. Споменавам го, защото той дори стана директор на театър във Франция, което е наистина уникално. Имахме възможности да се срещаме с актьорите, с режисьорите. Някои започнаха от тук и това им даде тласък в цялата кариера. В България има наистина световни актьори и режисьори. За съжаление фактът, че езикът ни не е толкова разпространен, е бариера, но мисля, че вече всички знаят какво е Международният театрален фестивал „Варненско лято“.