Режисьорката Катя Петрова разказва пред Анита Ангелова за основните идеи в постановката ѝ „Пер Гюнт“ в Театър „София“, част от българската селекция на фестивала. Можем да я гледаме на 6 юни от 19:00 ч. на сцената на Драматичния театър.
Вие идвате от кукления театър, но създавате с „Пер Гюнт“ един много комплексен сценичен спектакъл, съчетаващ театър, мултимедия, хореография. Какво ви накара да се обърнете към пиесата на Ибсен „Пер Гюнт“ и какво ви донесе работата върху спектакъла?
„Пер Гюнт“ е истинско предизвикателство, защото Ибсен е много мощен, всеобхватен автор с огромен мащаб. Той ме „извади от обувките“ и аз реших да рискувам. Това, което ме провокира е, че макар писана през 1867 г., пиесата предвижда събития. Ибсен е истински пророк. Видях възможност да кажа много неща за съвремието, в което живеем.
В кукления театър, който аз правя, особено държа на силната визия и образност. В този случай видях възможност да използвам мапинг за постигане на допълнителен мащаб, експресивност и визуално съдържание. С Момчил Алексиев дълго търсихме конкретните визии за всяка сцена. Чрез мапинга не само създаваме визията на спектакъла, а и развиваме наративната конструкция и обогатяваме драматургичния смисъл. Хареса ми възможността да направя една мащабна постановка с минималистчни средства. Пер е герой на постмодерността, неспокоен в безкрайните си духовни импулси, който търси отговор на въпроса каква съдба да избере.
Пиесата е служила за основа на редица други произведения, най-вече на музикалната композиция на Едвард Григ. Бяха ли те за вас източник на вдъхновение и идеи?
Музиката на Григ ми беше интересна като провокация и в този смисъл използваме няколко цитата от нея (живеем във време на цитати). Заедно с това с композитора Христо Йоцов потърсихме една по-свободна интерпретация, свързана с моя прочит на текста. По-скоро искахме да трансформираме музикалните идеи на Григ, преведени на съвременен език, на езика на нашето абсурдно, хаотично и еклектично време.
Постановката представя един демоничен свят. Откъде произлиза този демонизъм и виждате ли го и в днешния свят?
Борбата с демоните винаги е била предмет на изкуството. В „Пер Гюнт“ Ибсен най-ярко описва тази борба, поставяйки на преден план така наречения „тролизъм“, свързан с архетипните модели на поведение – „Самодостатъчен бъди!“ Троловете са завзели света, пуснали са пипалата си навсякъде – икономика, политика, култура, социум… В резултат на това сме свидетели на войни, бежанци, омраза, нарцисизъм, пошлост, посредственост, самодоволство, егоизъм, хедонизъм… Човечеството е попаднало във водовъртежа на тотален метафизичен, сюрреалистичен абсурд на времето. „Пер Гюнт“ отговаря с пълна сила на днешните реалности и нагласи.
Тази година отбелязваме трийстата годишнина на МТФ „Варненско лято“. С какво свързвате този фестивал и имате ли ярък спомен от някое от изданията му, който бихте искали да споделите?
Това е вдъхновяващ фестивал, който се развива и обогатява с всяка изминала година, а във времето на пандемия намери подходящи форми за представяне на спектаклите. За мен най-интересно е присъствието на значими творци и чужди постановки, които провокират. С нетърпение очаквам всяка тяхна следваща поява. Харесвам програмата „Шоукейс“, която представя експерименти и нови тенденции. Ярък спомен за мен е участието на спектакъла „Семейство Замза“ по Кафка със студентите ми в тази програма, което ни позволи да създадем контакти със селекционери на фестивали от други страни.