Десислава Василева разговаря с директора на фондация „Арт Офис“ Калина Вагенщайн за предимствата от партньорството с „Варненско лято“ и за кино-музикалната вечер „Фамилия Владигерови“, която фондацията представя в рамките на фестивала.

 

„Арт Офис“ е дългогодишен партньори на МТФ „Варненско лято“. Какви са приносите от сътрудничеството за дейността на фондацията?

Още отпреди създаването на фондацията „Арт Офис“ имахме достатъчно силни контакти с екипа на „Варненско лято“. В този смисъл това сътрудничество дойде съвсем логично, като всъщност основната работа, с която ние се занимавахме през годините, е съвместното организиране на програмата „Шоукейс“. Това са мобилни български спектакли, които са в състояние да пътуват по чужди фестивали и които бяха събирани тук с цел да бъдат видени от чужди селекционери и директори на фестивали, критици, пишещи хора. Този модул беше основният елемент на нашето сътрудничество – съвременното развитие на българския театър да бъде видяно и от чужди публики. Разбира се, през годините е имало редица други неща, които са се случвали.

Мисля, че по някакъв начин, това сътрудничество беше благотворно за двете  страни. За фондация „Арт Офис“ то доведе до натрупване на един изключително ценен опит и създаване на партньорска мрежа, която продължава да работи и днес. Струва ми се, че и нашето усилие, нашият малко по-страничен поглед към афиша на страната помагаше да се създаде една доста интересна програма. Разбира се, последната дума винаги са имали селекционерите на „Варненско лято“. Те с внимание обсъждаха с нас всички възможни предложения, които имахме за спектакли. Това сътрудничество, което е най-важното за една партньорство, трябва да бъде изгодно и за двете страни.

Тази година в селекцията на фестивала попаднаха две заглавия, които са под шапката на „Арт Офис“. Как те се вписват в програмата на фестивала?

Фактът, че екипът на „Варненско лято“ решиха да включат „Портокалите…“ и „Фамилия Владигерови“, означава, че са преценили, че тези продукции добавят нещо към общата картина. В действителност ние се занимаваме предимно с независими проекти и се опитваме да им намираме възможности за изява. Най-много работим с театрални и танцови спектакли, въобще спектакли в сценичните изкуства. Напоследък все по-често се обръщаме и към музикалните проекти като „Фамилия Владигерови“. Проектът се включва в програма „Интермецо“ на международния театрален и на международния музикален фестивал под шапката „Варненско лято“. Той наистина е граничен проект, тъй като включва филмова прожекция, концертна програма, но по интересен начин в него се преплитат много намеквания за театър. Струва ми се, че той ще добави интересен допълнителен щрих към програмата. Не знам колко от зрителите, особено младите, знаят за театралната история на Панчо Владигеров, за това с какво той се е занимавал в Германия. Филмът разказва и за Александър Владигеров, автор на легендарния мюзикъл „Вълкът и седемте козлета“. Има театрални алюзии в проекта, макар и на пръв поглед той да изглежда настрани от останалата програма на фестивала.

Тази година отбелязваме трийстата годишнина на МТФ „Варненско лято“. С какво свързвате този фестивал и имате ли ярък спомен от някое от изданията му, който бихте искали да споделите?

Толкова неща са се случвали, докато сме били тук, че просто наистина не мога да отделя едно нещо. Това са години и години, в които ние просто знаехме, че в началото на юни нямаме право на други ангажименти, защото сме във Варна. Трудно ми е да отделя едно нещо. Всяка година има изключително смешни и весели случки с всичките тези чуждестранни гости, с изпуснати самолети, чакания на летища, големи партита, весели и усмихнати хора, които прекарват прекрасно и откриват българския театър и хората зад него. На следващата година те се връщат отново. Много е приятно и много зареждащо. Много хубави неща са се случвали на фестивала.